В мига, в който севернякът повдигна заредената си пушка, от „Джени Лин“ се чу изстрел. Не беше необходимо Брент да се обръща, за да разбере, че е стрелял Крис — той беше отличен стрелец и бе улучил моряка от наблюдателния пост на главната мачта.
Без да издава чувствата си, Травис Деланд проследи с поглед мъжа, който се свлече на земята. После се обърна към Брент.
— Не мога да предам хората си на вас, за да ги измъчвате и екзекутирате.
— Никой няма да бъде измъчван, нито пък екзекутиран. Те ще се бият в честни схватки с индианците. Вашите смелчаги в синьо преди нямаха нищо против да пролеят индианска кръв. Защо не и сега?
Травис не свали поглед от Брент.
— Крокер, Хейнс, Дънфри и Холмс — пред строя!
— Не! Капитане, тези диваци ще… — един от янките започна да протестира.
— Страхливец! — изкрещя Травис. Обърна се към тримата моряци: — Вие започнахте войната с индианците. Сега се бийте с храброст!
— Човек за човек — изрече Брент тихо, но гласът му достигна до палубата на „Лейди Блу“. Кимна на Червената лисица. Индианецът и тримата му бойци с плавни и ловки движения прескочиха перилата на борда и се приземиха върху „Лейди Блу“, за да застанат срещу своите противници.
— Всички оръжия зад борда! — заповяда Брент.
Травис не трепна:
— Оръжията зад борда!
— Никой да не се намесва — спокойно каза Брент. Посочи към наблюдателния пост. — Крис ще стреля по всеки, който се намеси, независимо дали на страната на янките или на страната на индианците. Боят ще бъде справедлив.
Травис кимна в знак на съгласие.
Прозвуча див боен вик и Червената лисица се хвърли срещу един от мъжете в синьо. Моряците се спуснаха в безумието на боя, извадили същите онези оръжия, с които бяха Убивали жени и деца в лагера на семинолите.
Битката бе честна, но завърши бързо. Червената лисица и хората му се биха, изпълнени с желание за отмъщение. Пред очите им бяха техните посечени жени и окървавени деца.
И четиримата янки загинаха. Отново се възцари тишина. Травис вдигна ръка и хората му покриха телата на мъртвите.
— А сега, капитане, ако бъдете така добър да дойдете за малко на борда на „Джени Лин“, скоро ще се разделим.
— Не отивайте, капитане! — извика един артилерист. — Това е южняшки номер!
— Не се дръжте като глупаци — уморено отвърна Травис. — Досега вече можехме да сме на оня свят, стига да беше пожелал.
Без да мигне, той се прехвърли през борда и стъпи на палубата на „Джени Лин“. Брент леко наведе глава.
— Заповядайте в каютата ми, капитане. Сигурно помните пътя.
Когато влязоха в капитанската каюта и Травис застана мирно, Брент го покани:
— Седнете.
Извади тънка пура от кутията от тиково дърво на бюрото, запали я и всмукна дълбоко дима. Подпря се на бюрото и предложи кутията на северняка. Възелът на ревността се стегна около сърцето му. Джон Мур беше негодник, изпратен от дявола, но доколкото Брент умееше да преценява хората. Травис Деланд притежаваше силен и благороден характер. Явно бе близък приятел на Кендъл и я обичаше, според предсмъртните думи на Джими Ематла. Какво ли мислеше Кендъл за Деланд? Какво изпитваше към него?
Травис прие пурата, която Брент му предложи.
— Искате Кендъл, нали, капитане? — тихо попита Травис.
Брент кимна.
— Не мога да нападна форта. Нямам достатъчно оръжие, нито хора, а едва ли Конфедерацията ще ми ги отпусне за тази цел. Имаме по-важни задачи. — Брент се поколеба за миг, после продължи. — Не всички индианци в лагера загинаха. Един от оцелелите станал свидетел на разговора между вас, Джон Мур и Кендъл. Освен това чул и думите, които Кендъл и… съпругът й си разменили. Деланд, този човек ще я убие. Индианецът каза, че вие сте човек на честта. Капитане, искам да ми помогнете. Искам Кендъл. Но не мога да я освободя без вашата помощ.
Травис Деланд въздъхна дълбоко. Тъмните му очи се впиха в Брент.
— Би трябвало да се учудя, капитане, че прочутият Нощен ястреб губи ценното си време да търси някаква жена на островите Кийс. Но това не ме учудва, защото аз самият много обичам Кендъл. Но не мога да ви помогна. Тя вече избяга.
— Какво? — Брент замръзна на място.
Травис се поколеба и Брент забеляза, че болка помрачи погледа му.
— Кендъл беше с мен, когато индианците я отвлякоха. Този воин, който беше с вас преди малко, ги предвождаше. Помислих, че я държат против волята й и затова последвах Джон, но пристигнах на мястото твърде късно. Твърде късно разбрах, че Кендъл е била щастлива там. Както и да е, скоро след като се върнахме в казармите, открихме, че сътрудничеството между южняците и индианците, за което отдавна се досещахме, е факт. Джон разбра, че Кендъл е била с вас. — Той спря за миг, мускулите на лицето му отразиха колко трудно му бе да разказва всичко това. — Чух писъците й още същата нощ, когато се върнахме във форта. Чух ги, докато вървях между бараките. Никой не би й помогнал, капитане. Сигурно разбирате, че янките няма да изпитат съжаление към жена, която не само е сложила рога на съпруга си, но и го е направила с капитан от флотата на Юга. Не ги съдете, Маклейн. Те всички мислят, че Джон й е дал хубав урок и че сега вече ще й прости и всичко ще си тръгне по старому. Но аз… аз познавам Джон. Веднага щом той замина, отидох да я видя. Обещах й, че все някак ще я измъкна. Но тя беше като полудяла. Каза, че Джон щял да оздравее и че тя не можела да чака. Престори се, че ме слуша. И неочаквано ме удари с кана по главата. Когато се свестих, открих, че е избягала от форта пеш. Отидох в града и там научих, че е отплавала в малка лодка. Търсим я от няколко дни, капитане.