— Няма какво да се притесняваме от Грант, след като си имаме Джеб Стюарт, старият Стоунуол Джаксън и Робърт Лий в армията на Вирджиния — убедено заяви Чарли.
Хари се намръщи и погледна към Брент. Чак когато проследи погледа на капитана към кухнята, където бе Кендъл, той се ухили и попита:
— Какво ще правиш сега, Брент Маклейн?
Брент неохотно обърна поглед към Хари.
— Какво?
— Накъде се отправяте — ти и твоята шайка?
— О… на запад. Трябва да натоварим някои неща от залива. После потегляме към Лондон. Ще оставим Кендъл там. Ще я настаним някъде под чуждо име…
— Какво? — извика Кендъл и изпусна цял морков в тенджерата.
— Казах, че ще те заведа в Лондон — с раздразнение повтори Брент.
— Не, няма! Не искам да ходя в Лондон!
— Така ли? — все още облегнат на камината, той надигна чашата с бренди и веждите му саркастично се извиха. — Предпочиташ да се върнеш във Форт Тейлър?
Кендъл остави ножа и сложи ръце на кръста си.
— Не, капитан Маклейн. Но няма да отида в Лондон, когато тук е войната, тук е всичко, което обичам.
— Не мога да те пазя, докато трае тази проклета война!
— И не е необходимо! — гневно възрази Кендъл.
— Глупости! — изръмжа Брент, пръстите, които държаха чашата, побеляха от напрежение. — Някой трябва да бди над теб непрекъснато!
Кендъл забрави, че останалите мъже ги наблюдават с любопитство. Тя тръгна към Брент със син огън в очите.
— Никой не те кара да бдиш над мен, Брент Маклейн! Аз не съм една от твоите робини — собственост, пазена за по-късна употреба! Няма да отида в Лондон. Мога да остана тук с Хари и Ейми. И ако се окажа бреме за тях, ще се върна с Червената лисица при неговия народ. И не ми казвай, че отново ще ги изложа на опасност. Капитанът във Форт Тейлър се вбеси, като чу за клането. Няма да позволи на хората си отново да се приближат до индианците!
Брент стисна устни, докато те изчезнаха напълно между мустаците и брадата му. Той трясна чашата върху полицата така, че Кендъл се учуди как не се счупи. Хвърли пурата си в огъня и се поклони на останалите мъже.
— Извинете ни за момент, господа. Няма да й наливам ум в главата пред зрители!
Преди тя да успее да възрази, Брент сграбчи ръката й и я дръпна така силно, че тя остана без дъх. Другите мъже не й помогнаха и след миг се озова притисната до вратата. Чу грубия им смях през стената.
— Престани! — изпъшка Кендъл и направи опит да се улови за рамката на вратата. — Брент Маклейн, престани! Пусни ме. Супата на Ейми ще изкипи.
— Не се притеснявай, Кендъл, аз ще наглеждам супата! — весело обеща Хари.
— Избирай: идваш с мен като дама или идваш, качена на рамото ми. Но така или иначе — идваш!
— Не! Брент…
Избухливият му нрав сега наистина я изплаши. Толкова дълго го бе чакала, жадувайки докосването му. А сега й се струваше, че нищо между тях не е наред, а всичко можеше да бъде така прекрасно. Сълзи бликнаха в очите й, като видя каква ярост предизвиква у мъжа, когото обичаше, мъжа, от Когото се страхуваше.
— Брент, чакай! Чуй ме…
— Щом избираш унижението, аз нямам нищо против! — нетърпеливо изрече той и понечи да изпълни заканата си. Тя бе принудена да пусне рамката на вратата. Нямаше нежност в широките му длани, когато я улови през кръста и я метна на рамо. Коремът й се удари в рамото му и останала без дъх, тя не успя да се защити.
Къде е Ейми сега — чудеше се Кендъл, — когато имам най-голяма нужда от нея?
Бързо получи отговор на въпроса си. Ейми беше пред къщата зад цветната леха и въртеше на шиш говеждия бут.
— Отиваме да се поразходим и да си поговорим, Ейми — съвсем любезно й обясни Брент, като минаваха край нея.
Кендъл заудря с юмруци гърба му и се опита да помоли жената за помощ.
— Ейми… мисис Армстронг…
— Приятно прекарване, милички! — извика им Ейми и весело размаха кърпичка след тях.
Най-после Кендъл видя плевнята и ливадата до конюшнята. Брент продължи напред и се насочи по една тясна пътечка между боровете.
— Кендъл, време е да проумееш, че си само жена — каза й гневно той, а тя продължаваше да се съпротивлява.
— Само жена? — избухна тя. — Какво искаш да кажеш с това?
— Не можеш да победиш един мъж! Май наистина не го разбираш. И тъй като все някой трябва да ти го втълпи, аз мога да го направя.
— За какво говориш?
Думите й секнаха, защото той спря рязко и я пусна на земята. Тя се огледа объркана. Отново стояха до водата. Но тук пясъкът изглеждаше бял. Малкият плаж бе ограден от дебели дървета и храсти. Погледна Брент и видя, че той се усмихва мрачно с ръце на кръста.