Пита двама други — мъж, който отдавна е бил стар и в лявата му китка е вграден часовник, както и едно черно джудже с рога, копита и козя опашка. И двамата казват: „Не“, а после го последват извън огромната зала, за да влязат в друга, под чийто каменен под лежат още мнозина, които всъщност не вярват, че ще бъдат повикани да излязат за неговата Вечер на Хилядната му година в Дома на мъртвите.
Мъжът ги води. Той води мъртвите, които е призовал и върнал към движение, а те го следват. Следват го през коридори, галерии и зали, нагоре по широки и прави стълби и надолу по тесни и вити стълби, докато най-сетне стигат до голямата Зала в Дома на мъртвите, където неговият Господар се разпорежда в своя съд.
Той седи на черен трон от полиран камък, а от лявата и дясната му страна има метални гърнета с огън. На всяка от двестата колони, наредени в редици в неговата голяма Зала, свети и примигва по един факел, пушекът от който, пронизан от искри, се вие и кълби нагоре, за да стане най-сетне сива част от диплещия се облак, изцяло покриващ тавана.
Той не помръдва, а гледа мъжа, приближаващ през Залата с пет хиляди мъртви зад себе си, и червените му очи се спират върху него, когато мъжът излиза напред. Мъжът се просва в краката му и не помръдва, докато не чува за себе си следното:
— Можеш да ме поздравиш и да станеш.
Всяка от дрезгавите думи е като остро пробождане посред едно ясно доловимо издишване.
— Привет, Анубис4, Господарю на Дома на мъртвите! — казва мъжът и се изправя.
Анубис навежда малко черната си муцуна и кучешките му зъби белеят в нея. Езикът му като червена светкавица се стрелва напред и се прибира обратно в устата му. После се изправя и сенките плъзват надолу по неговото голо тяло с човешки форми.
Той повдига лявата си ръка й жужащият звук изпълва Залата и разнася думите му посред играещата светлина и пушека:
— Вие, които сте мъртви — казва той, — ще се забавлявате тази вечер за мое удоволствие. Храна и вино ще минават през мъртвите ви уста, но няма да долавяте вкуса им. Мъртвите ви стомаси ще ги задържат в себе си, докато вашите мъртви нозе ще отмерват такта на танца. Мъртвите ви устни ще изричат думи, които не ще имат никакво значение за вас, и вие ще се прегръщате един друг без удоволствие. Ще пеете за мен, ако го поискам. И отново ще легнете по местата си, когато аз поискам.
Повдига дясната си ръка.
— Нека пирът да започне — казва той и плясва двете си ръце.
Тогава измежду колоните се плъзват напред маси, отрупани с храна и с питие, а във въздуха се разнася музика.
Мъртвите се размърдват, за да изпълнят думите му.
— Можеш да се присъединиш към тях — казва Анубис на мъжа и отново се намества на трона си.
Мъжът отива до най-близката маса, хапва малко и пие чаша вино. Мъртвите танцуват около него, но той не танцува с тях. Те вдигат шум, който се състои от думи без значение, но той не ги слуша. Налива си втора чаша вино, а очите на Анубис се спират върху него, докато го пие. Налива си трета и я държи в ръцете си, после отпива глътка и се вглежда в чашата.
Колко време е изминало, той не може да каже, когато Анубис изрича:
— Прислужнико!
Той се изправя и се обръща.
— Приближи! — казва Анубис и той го прави.
— Можеш да станеш. Знаеш ли коя е вечерта на тази нощ?
— Да, Господарю. Тя е Вечерта на Хилядната година.
— Това е Вечерта на твоята Хилядна година. Тази нощ празнуваме една годишнина. Ти ми служи цели хиляда години в Дома на мъртвите. Доволен ли си?
— Да, Господарю…
— А спомняш ли си моето обещание?
— Да. Казахте ми, че ако ви служа вярно хиляда години, ще ми върнете името. Ще ми кажете кой съм бил в Средните светове на живота.
— Извинявай, но не съм го казал.
— Вие, но…?
— Казах, че ще ти дам няквкво име, което е съвсем различно нещо.
— А аз помислих…
— Не ме интересува какво си помислил. Искаш ли име?
— Да, Господарю…
— …Но би предпочел старото, нали? Това ли се опитваше да ми кажеш?
— Да.
— Наистина ли вярваш, че някой ще помни твоето име след десет века? Мислиш ли, че си бил толкова важен в Средните светове, та някой да е записал името ти и то да е имало значение за някого?
— Не знам.
— А защо си го искаш обратно?
— Само ако може да го имам, Господарю…
— Но защо? За какво ти е?
— Защото не си спомням нищо от Световете на живота. Бих искал да знам какъв съм бил, когато съм живял там.
— Защо? С каква цел?
— Не мога да ви отговоря, защото не зная.
— От всички мъртви — казва Анубис, — ти знаеш, че върнах в пълно съзнание и мисъл само теб, за да ми служиш тук. Дали според теб това не означава, че може би ти се полага нещо по-специално?
4
Анубис — бог в древноегипетската митология, покровител на мъртвите и мумифицирането; изобразяван като човек с глава на чакал или диво куче.