— Сега, когато ръкавицата е в теб, вероятността да си върнем всичко е много голяма. Имам свой път до Дома на живота, а може би и начин да спасим Озирис.
— Е, и? Дори не знам къде се води боят с Безименното.
— Всяко нещо по реда си. Идваш ли с мене?
— Ще дойда с теб до Дома на живота, тъй като Тот иска да запази живота на Озирис, а аз мога да помогна да се изпълни тази част от неговото желание. Междувременно ще мисля, необходимо е.
— Напълно достатъчно.
— Виж как расте ръкавицата! Повече от друг път!!! Сега се спусна до бедрата ми!
— Великолепно! Колкото по-неуязвим ставаш, толкова по-добре за всинца ни.
— Чакай малко. Наистина ли вярваш, че ние тримата можем да сразим Тот, Сет и Стоманения Генерал?
— Да.
— По какъв начин?
— Чукът може да удари отново — казва Анубис.
— Все още ли съществува?
— Да, и е в ръцете на Озирис.
— Добре, при тази постановка и предполагайки, че можем да придумаме Врамин, който сега е владетел на твоя Дом, и той приеме, какво ще правим с другия? Как ще се отървем от черната сянка на коня, която ще ни преследва до края на дните ни, която не живее в познатото нам пространство и която нито може да бъде унищожена, нито вразумена, когато гневът я овладее.
Анубис отмества погледа си.
— Наистина ме е страх от Тайфон — признава той. — Преди много време създадох едно оръжие — не оръжие, а по-точно нещо, което би ми помогнало да го обуздая. Последния път, когато се опитах да го ползвам, той падна върху него и го унищожи. Остави ме и без ръка… Признавам, че не разполагам с нищо друго, освен със силата на мисълта си, заставайки срещу него. Но никой няма правото да захвърля цяла империя, защото се страхува от някого. Само да знаех каква е тайната на неговата мощ…
— Чух го да споменава за Бездната Скаганаук.
— Няма такова място.
— Никога не бях чувал това име. А ти?
— Абсолютни измислици и фантасмагории.
— И все пак, какво казват те?
— Губим си времето за глупости.
— Ако ти трябва моята подкрепа, длъжен си да ми отговориш. Виждаш ли, ръкавицата достигна до коленете ми…
— Бездната Скаганаук, наричана някога Пропастта на небето — казва Анубис, — е мястото, за което се говори, че в него всичко спира и нищо не съществува.
— Във вселената има голям брой много празни пространства.
— Но за Бездната се говори, че е празна и от празно пространство. Тя е бездънна дупка, която не е дупка. Тя е пролом в самата материя на пространството. Тя е нищо. Тя е теоретичният пъп на вселената. Тя е големият изход, който води наникъде: под, над, отвъд и вън от всичко. Ето, това е Бездната Скаганаук.
— Изглежда самият Тайфон притежава всички тези качества, така ли е!
— Да, така е. И не мога да не го призная. Но това не е никакъв отговор. Проклето да е съвкуплението на Сет и Изис! Двамата родиха едно чудовищно добиче!
— Бива си я приказката ти, Анубис! Тайфон винаги ли е в този вид? Как е могла да го роди Магьосницата?
— Не знам. Той е по-стар от мене. Цялата фамилия е обгърната от загадки и парадокси. Хайде, да тръгваме към Дома на живота!
Мадрак кима.
— Води ме, Анубис.
НОЩТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ХОР
Той крачи из местата на Силата и никой не знае името му. Но ако попитат всяко от създанията, минаващи покрай него, те ще отговорят, че са чували по нещо за него. Защото той е бог. Мощта му е почти безмерна. И въпреки всичко, бе победен. Неговият брат, Принцът Който Беше Хиляди, направи всичко, за да го победи с цел да запази собствения си живот и порядъка на живота, представян от него.
Сега той се оказа на широк, добре осветен път, където лудуват същества от най-различни видове. Заобиколен е от Силата и от нощта.
Един факт е станал причина той да се озове на тази необикновена улица в този странен свят: винаги му липсва вътрешна сигурност. Нуждае се от чужди мнения. Обича гадатели.
Той търси съвет.
Небето е тъмно, а по централната артерия блестят светлини. Той минава покрай места с хора, които се забавляват.
Някакъв мъж прегражда пътя му. Той се опитва да го заобиколи, като се отмества в посока на улицата. Мъжът го последва и хваща ръката му.
Хор издиша върху него със силата на ураган. Мъжът е отвян надалече, а Хор продължава.
След известно време стига до мястото на оракулите. Гадатели на тарок, астролози, нумеролози и гледачи на Ий Чинг кимат на бога с червената препаска на краката. Но той отминава.
Най-сетне стига до едно място, където няма хора.
Това е мястото на машините, които пророкуват.
Той избира напосоки една будка и влиза в нея.
— Да? — пита будката.
— Идвам с въпроси — отговаря Хор.