Създанието пристъпва и нанася удар, чието очертание е нажежено до бяло, а после изсивява, за да се нажежи отново до бяло.
Звездният жезъл звъни като звънец и моретата прескачат своите граници.
Създанието е атакувано от всички елементи, но то още продължава да атакува.
Сет изръмжава и скалите започват да се стриват една в друга, а ветровете раздират шатрата на небето по цялата й дължина, след което двете половини с плющене се свързват помежду си.
Отново се чува воят на създанието, а Сет, който стои с единия си крак на морето, се усмихва в ръкавицата си и продължава да мята вихри и да нанася удар след удар.
А то все се движи напред в постепенно застудяващия въздух.
Ръката на Сет вдига тайфуни, а мълниите следват една след друга. Земята е разбита и потъва в себе си.
Сет и създанието нанасят едновременно поредния си удар, при което материкът под тях се раздробява.
Океаните започват да врат и цялото небе се опасва от северно сияние във всички възможни цветове.
В този миг три шиша от бяла светлина пронизват създанието и то се отдръпва към екватора.
Сет го следва, а след Сет следва хаосът. Над екватора отекват гръм след гръм, а в небето един след друг следват ударите на звездния жезъл…
Въздухът по средата е изпълнен от пушек с цвета на тревата. Времето, лакеят на съдбата, възстановява цветовете на фона отзад.
Разнася се вой, сподирен от ново отзвъняване, сякаш от камбана, а веригите на морето се разкъсват и водите се надигат, полюшвайки се като стълбовете на Помпей през оня ден, когато са били разтрошени и залети; горещината на врящите океани нараства заедно с тях; сега въздухът е плътен и невъзможен за дишане. С помощта на темпоралната фуга Сет разпъва създанието върху тлеещото небе; то продължава да вие, като не спира да замахва към него, отдръпвайки се след всеки удар назад. Бронята на Сет, макар и земна, е цяла-целеничка, защото Нещото Което Вие не успя да се докосне до нея. Сет разхвърля огнени езици, които лумват също като тези в деня на Гай Фокс. Създанието изригва на деветнайсет места и се срива върху себе си. Разнася се мощен рев, последван от мълнии, които отново го пронизват. Нещото Което Вие В Нощта се превръща в топка за боулинг. То надава вой, раздиращ тъпънчето на ухото; Сет посяга към главата си, но продължава да облива създанието със светлината на своя жезъл.
След това воят се понася от самия жезъл. Върху създанието пада острие от розова светлина.
То внезапно приема образа на възрастен мъж с дълга брада, висок няколко мили.
После вдига едната си ръка и светлина залива Сет.
Той вдига на свой ред жезъла и мрак поглъща светлината, а към създанието полита зелен тризъбец, който го удря в гърдите.
То пада и се превръща на сфинкс, а той поразява лицето му с ултразвукови вълни.
Създанието отново се срутва, превръщайки се в сатир, и той го кастрира със сребърни щипци.
Жестоко наранено, то се изправя на височина от три мили, приело този път образа на кобра от черен дим, а Сет разбира, че моментът е дошъл.
Вдига звездния жезъл и прави необходимата корекция.
ИНТЕРМЕДИЯ
Армиите се врязват една в друга посред мъглата на планетата Д’донори, а еднорогоподобните твари се съвкупляват върху гробовете на убитите си ездачи; когато короната е откъсната от главата на Дилуит, той остава без скалп; отново Броц, Пърц и Дълп са ослепени от своите съседи; светът Уалдик е тъмен и пълен със стенания; животът поема отново своя ход от развалините на Блис; Марашек е мъртъв — цветът е този на смъртта; в Междинния свят настъпва Схизма24 и потичат вечерните дъждове, а един монах на име Брос, който може би е упоен от наркотик, настоява, че има видение на Свещените обувки; яростен вятър се развихря под морето в Мястото на желанието на сърцето, едно зелено гущероподобно, което живее по тези места, лудува в есенната мъгла и съзвездия от риби със светлеещи кореми се обръщат и стрелкат във всички посоки.