— Какво ще стане, ако не могат да разпознаят мястото? — пита Изис.
— Не знам. Освен ако… Озирис! Той намери някаква бележка. Следих изражението му, докато я четеше.
— Е, и…?
— Хор. Сигурно Хор му е оставил бележката с указание за мястото.
— Как ли е го разбрал Хор?
— Той се би с Тот, по всяка вероятност и с неговата мисъл, а Хор умее да прониква в главата на човека и да чете мислите му. Навярно по време на двубоя е съумял да открадне това сведение от Принца, който по принцип е защитен срещу подобни умения. Да, сигурно по някое време само за миг е изпуснал защитата. Трябва да бъде предупреден!
— Сигурно Тайфон ще се погрижи за неговата безопасност.
— Къде е сега Тайфон?
Те се вглеждат в рамката, където изчезват всички картини.
Черно, черно, черно. Нищо не се вижда.
— Все едно Тайфон вече не съществува — казва Врамин.
— Не — отговаря Изис. — Ти виждаш Бездната Скаганаук. Тайфон се е оттеглил от вселената, за да потърси собствен път откъм долните страни на пространството, както ги наричат хората. А може би той също е намерил оставената от Хор бележка.
— Това не е достатъчно за сигурността на Принца. Цялата операция е застрашена от неуспех, освен ако не успеем да отидем при него.
— Тръгвай веднага!
— Не мога.
— През някой от твоите прочути входове…
— Те са възможни само в Средните светове. Там мога да черпя от приливно-отливната сила. Отвъд тези места е невъзможно. Лейди, как дойде дотук?
— С моята колесница.
— Не е ли тази на Десетте невидими сили?
— Тя е.
— Да тръгнем с нея.
— Страх ме е. Слушай, магьоснико. Длъжен си да ме разбереш. Аз съм жена и обичам своя син, но не по-малко обичам и собствения си живот. Боя се. Страхувам се от мястото на схватката. Не ме споменавай с лошо, ако откажа да дойда с теб. Можеш да вземеш колесницата и да препуснеш, но без моята компания.
— Лейди, нищо лошо не мисля за теб.
— Тогава, вземи този медалион. Той направлява Десетте сили, които движат колесницата, а ще влее в теб и допълнителни сили.
— Има ли сили отвъд Средните светове?
— Да — казва тя и се мушва в ръцете му, а неговата зелена брадичка я погалва за миг по врата, въпреки че духчето й заскърцва с малките си зъбки и навива два пъти своята опашка.
После го отвежда до колесницата върху покрива на Дома на мъртвите и той се качва на нея, като държи високо медалиона а дясната си ръка; само за миг той става част от една добре композирана жива картина в бутилка от червено стъкло, след което проблясва някъде далече в небесата, наблюдавани внимателно от Изис.
Потръпвайки от ужас, тя се връща при местата на мъртвите, без да е спряла да мисли за онзи, когото я е страх да погледне в лицето и който точно сега се бие с безименното.
Врамин се взира напред с нефритените си очи. В тях танцуват точици жълта светлина.
КЪМ МЯСТОТО НА ОГЪНЯ
Зад очите на Врамин се появява видение…
Принцът стои и гледа надолу. Целият свят е потънал в огън. На носа на лодката на Принца е застанал звярът с бронираното тяло, а неговият ездач стои неподвижен и блестящ, загледан в мястото на сблъсъка. Арбалетът наближава. Раковината се движи бързо. Чукът е запънат и изплющява напред. Тогава се появява кометата с пламтяща опашка и също продължава напред, като блясъкът й постепенно изсветлява.
Някъде отзвънна банджо, Бронз се изправя на задни крака и главата на Генерала се завърта в своя шарнир над лявото рамо, за да посрещне с лице неканения гост. Лявата му ръка замахва рязко към него и Бронз продължава да се издига върху най-задните си крака, а после отскача от плавателния съд на Принца. Само три разкрача са достатъчни. Оседлан и ездач изчезват. Появява се мъглявина, нещо се набръчква и звездите започват да танцуват в този кът от небето, сякаш са светлинни отражения в басейн, чието спокойствие е нарушено. Кометата е увлечена от вятъра, който е самата промяна, преминава в двумерно измерение и също изчезва. Парчетата от разбития арбалет продължават по пътя, следван от съда, когато бе цял. Раковината се движи по повърхността на света, изчезва сред дима, праха и пламъците. Известно време цялата картина е все още жива. После раковината се стрелва като светкавица. Сега нейните пътници са трима.
Врамин стиска в ръката си късчето кървава светлина и Каляската на Десетте се втурва в преследване.
Сблъсъкът вилнее по повърхността на планетата. Кълбото прилича на нещо течно и врящо, което променя формата си и избликва в огнени фонтани. Появява се редица от огнени езици с гигантски размери, следвана от поредица мощни трусове. Светът се разцепва на съставните си части. Блесва мощно сияние, а след него се сипе прах и безпорядък. Започва раздробяване на късове…