Ето, това е видението зад нефритените очи на Врамин, в които танцуват жълти светлинки.
БЕЗДНАТА
Принцът Който Беше Хиляди е скръстил ръцете си на гърба и оглежда разрушения свят.
Разкъсаното тяло на света с всичките си отцепени и разбити съставни части продължава да се върти под него, като се сплесква и удължава, все така горящ, горящ, горящ.
Той наблюдава, като оглежда в кръг развалините с помощта на уред, подобен на розов лорнет с антени. От време на време се чува изщракване и антенките трепват. Той многократно го навежда надолу и го вдига нагоре. Накрая го оставя до себе си.
— Какво гледаш, братко?
Той обръща глава и вижда черната конска сянка, застанала до него.
— Виждам жива точица светлина, оградена от мъртвата маса долу — казва. — Прегъната, изкривена и с едва доловим пулс, но жива. Все още жива…
— Следователно баща ни не е успял.
— Боя се, че е така.
— А не трябва да бъде така.
Тайфон се оттегля.
Врамин, който преследва раковината на Анубис, вижда нещо, за което липсва предварително споразумение.
Върху отрупаната купчина от съставни елементи, които са били свят, се появява тъмно петно. То започва да расте посред светлината, праха и безпорядъка, докато накрая добива ясни очертания.
Това е черна сянка на кон, паднал върху натрупаните отломъци.
Тя продължава да расте и вече достига размерите на цял континент.
Като се изправя на задни крака, неистовият черен кон покрива всичко. Той се издува, разширява и удължава, докато обгръща всички останки от гибелта на цялата планета.
После в крайните му очертания лумва пламък. В пламтящия силует не остава нищо. Абсолютно нищо.
Тогава пламъците стихват и сянката се свива, отдръпва се и се спуска надолу по дълъг и съвършено празен коридор.
Сетне всичко изчезва.
Все едно светът никога не е съществувал. Него го няма, свършил се е, изчезнал е, а заедно с него и Безименното Нещо Което Вие В Нощта.
В главата на Врамин се появява стих: „Студен е въздухът и влажен е, а Рейн се носи тихо.“ Той не си спомня източника, но усещането му е познато.
Вдигнал високо кървавата мълния, Врамин преследва бога на смъртта.
КОРАБ НА ГЛУПЦИ
Бавно връщайки се към съзнание, окован като орел с разперени криле върху метална маса и ослепен от ярки светлини, които пронизват надълбоко жълтите му очи като електрически игли и стигат до неговия мозък, Сет изстенва тихо и опитва здравината на оковите си.
Ризницата му я няма, бледата светлина в ъгъла навярно е от звездния жезъл, а обувките всъдеходи изобщо не се виждат.
— Здравей, Унищожителю — казва носителят на ръкавицата. — Щастливец си, щом оцеля в двубоя.
— Мадрак ли е? — пита той.
— Да.
— Не мога да те видя. Тези светлини…
— Застанал съм зад теб, а единственото предназначение на тези светлини е да не ти позволят ползваш темпоралната фуга за бягство от нашия плавателен съд, преди да можем да ти го разрешим.
— Не разбирам.
— Битката долу се развихря. Наблюдавам я през страничен отвор. Изглежда вие имате превес. След миг Чукът, който смазва слънца, ще удари отново и ти ще се измъкнеш, разбира се, както го направи последния път с помощта на фугата. Затова и можахме да те приберем преди малко по същия начин, по който го стори Анубис преди много време. Фактът на твоето появяване е достатъчно доказателство за това, което ще се случи след малко. Вижте! Озирис нанася удар и Чукът започва да се спуска. Но… Анубис! Нещо не е в ред! Има някаква промяна! Чукът… ъ-ъ-ъ… го няма…
— Да, виждам — разнася се познатият лай. — Озирис също го няма. Да, това е работа на Стоманения Генерал.
— Какво ще правим сега?
— Нищо. Съвършено нищо. Такъв обрат е по-добър от нашите очаквания. Появата на Сет с помощта на фугата говори, че много скоро ще видим същински катаклизъм. Вярно ли е, Сет?
— Да.
— Последният ви сблъсък несъмнено ще унищожи света.
— По всяка вероятност. Не останах да наблюдавам.
— Ето, започва — казва Мадрак.
— Великолепно! Сега Сет е в ръцете ни, от Озирис се отървахме, а Стоманения Генерал го няма, за да ни преследва. По отношение на Тот нещата се развиват точно така, както искахме. Привет, Мадрак, нови Господарю на Дома на живота!
— Благодаря, Анубис. Не мислех, че ще стане толкова лесно. Но как стоят нещата с Безименното?
— Сигурно е било победено този път. Какво ще кажеш, Сет?