И бързо се затича нататък, а той я последва отблизо. В същия миг един от гуорлите се измъкна от храсталаците по вътрешната страна на скалата. После се обърна, за да извика предупредително, очевидно информирайки спътниците си, че жертвите са открити. И без да ги чака, атакува.
Улф изтича срещу гуорла. Когато видя съществото да вдига ръката с ножа, той запрати рога към него. Това изненада противника му… а може би въртящият се във въздуха рог го заслепи за миг с отразен слънчев лъч. Каквато и да бе причината, моментното му разколебаване бе достатъчно, за да получи Улф предимство. Той се хвърли върху гуорла в мига, когато противникът му едновременно се наведе и вдигна ръка, за да улови летящия рог. Едрите космати пръсти обхванаха рога и от гърдите му се изтръгна радостен вик, но в този момент Улф се стовари върху него. Той мушна с ножа към изпъкналия корем, едновременно със замаха на гуорла — отдолу-нагоре. Двете остриета издрънчаха едно в друго.
Пропуснал да се възползва от изненадата, Улф искаше пак да побегне. Създанието очевидно имаше солиден опит в схватки с ножове. Улф, от своя страна, умееше да се фехтува и никога не беше занемарявал тренировките си. Но имаше огромна разлика между дуела с рапира и лишения от всякакви правила мръсен бой с ножове, и той знаеше за тази разлика. Обаче не можеше да отстъпи. Първо, гуорлът щеше да го повали с удар в гърба, преди да е направил и четири крачки и, второ, не можеше току-тъй да се раздели с рога, който гуорлът здраво стискаше в лявата си ръка.
Осъзнавайки, че Улф се намира в крайно тежка ситуация, гуорлът се усмихна. Горните му кучешки зъби блеснаха… дълги, влажни, жълти и остри. За какво му е на същество с такива зъби нож, мина през главата на Улф.
Нещо златистокафяво с развяна дълга грива на кичури с различен цвят се стрелна край Улф. Гуорлът изненадано разтвори широко очи и понечи да се обърне наляво. Острият край на дълъг клон, оголен от листата и частично от кората си, се заби в гърдите му. Другият край на пръта беше в ръцете на Хризеис. Тя тичаше с всичка сила, прихванала дългия прът като скачач на овчарски скок, но в мига преди удара беше наклонила предния му край и бе ударила тварта с достатъчно сила и скорост, за да го събори назад. Той изпусна рога, но не и ножа в другата си ръка.
Улф скочи напред и заби острието на своя нож между две изпъкнали цицини в дебелата шия на гуорла. В това място мускулите бяха особено еластични, но не чак толкова, че да се опрат на ножа. Проникването му в неподатливата плът престана едва когато острието прекъсна дихателната му тръба.
Улф подаде на Хризеис ножа на гуорла.
— Ето, вземи го!
Тя го прие, но сякаш беше в шок. Улф зашлеви един шамар и видя с облекчение, че погледът се прояснява.
— Справи се чудесно! — окуражи я той. — Кого би предпочела да видиш мъртъв, мен или него?
Той свали колана от трупа и го пристегна на кръста си. Сега вече разполагаше с три ножа. Постави в ножницата кървавия нож, пое рога в едната си ръка, хвана ръката на Хризеис с другата и двамата отново побягнаха. Зад гърбовете им се разнесе див вой — сигнал, че първият от преследващата ги група беше излязъл върху каменното било. Улф и Хризеис отново имаха аванс от около трийсетина метра, който успяха да задържат, когато стигнаха до групичката дръвчета, израснали върху скалата до самия перваз. Хризеис отново водеше. Тя легна по лице до ръба и се претърколи странично през него. Улф си позволи един бегъл поглед, преди слепешката да последва примера и видя малък корниз на около шест стъпки под ръба. Хризеис вече висеше на ръце от него. Отново се пусна, този път върху друг, много по-тесен корниз. Той от своя страна преминаваше в пътечка под ъгъл четиридесет и пет градуса, спускаща се по лицето на скалата. Можеха да я използват, ако се движеха странично по нея с лице към скалата, опрели ръце в нея, за да получат макар и минимален шанс да запазят равновесие.
Улф реши, че не може да рискува и се налага да използва и двете си ръце, затова пъхна рога под колана.
Над главите им отново се разнесе вой. Вдигна поглед и видя първия от гуорлите да скача на най-горния корниз. Обърна се отново към Хризеис и едва не падна в пропастта от изненада. Хризеис беше изчезнала.
Безкрайно бавно той извърна глава, за да погледне през рамо надолу. Очакваше да я види полетяла надолу край вертикалната стена в зеленикавата пропаст.
— Улф! — обади се тя. Видя главата да изниква сякаш от камъка. — Тук има пещера. Побързай!
Разтреперан и потен, той се плъзна по дяволската пътечка и след малко се озова в някаква дупка. Таванът на пещерата бе няколко стъпки над главата му, освен това той можеше да докосне едновременно стените от двете страни, като разпереше ръце. Тунелът водеше навътре в тъмнината.