Гледката беше повече от интересна, но когато една от сирените на плажа започна да се храни, това го заинтригува много повече. В едната си ръка тя държеше голям овален жълт плод, а в другата някаква полусфера, приличаща на черупката на кокосов орех. Партньорката на рогатия клекна край огъня на няколко метра от него и поднесе над жаравата риба, набучена на пръчка. Ароматът, който се разнесе, накара стомахът и червата му да се обадят недоволно.
Най-належащо беше да пие нещо. И понеже единствената видима в околността вода беше океанът, той се отправи към него по пясъка.
Посрещнаха го както можеше да се очаква — с изненада, резервирано и с известна доза безпокойство. Всички спряха своите занимания и се вторачиха в него. Когато се приближаваше до някои от тях, реакцията бе провиснала от изумление долна челюст и крачка назад с широко отворени очи. Някои от мъжете не отстъпиха, но изглеждаха готови да се изпарят, ако им кажеше „Бау!“. Не че изпитваше и най-малко желание да ги предизвиква, понеже и най-дребният от тях беше с мускули, които не оставяха никаква надежда на отпуснатото му старо тяло.
Улф навлезе във водата до кръста и я опита. Беше видял вече, че другите я пият и се надяваше, че организмът му ще я понесе. Водата беше чиста, прясна и имаше някакъв екзотичен вкус. Пи колкото можа и се почувства така, сякаш му бяха прелели свежа младежка кръв. Излезе от океана и прекоси обратно плажа в посока към джунглата. Останалите подхванаха заниманията си и макар да го наблюдаваха открито, не се осмелиха да му кажат нищо. Той им се усмихна, но веднага спря, виждайки, че това ги стряска. Захвана се да търси храна и скоро намери плодове като онези, които сирената ядеше. Жълтият плод имаше вкус на праскова, а месото на приличащия на кокосов орех плод беше като крехко говеждо, примесено със счукани на ситно ядки.
Когато свърши, се почувства заситен. Липсваше му само лулата. Но, изглежда, в този рай нямаше тютюн.
Следващите няколко дни той прекара в джунглата с редки излизания до океана. Местните крайбрежни жители свикнаха с него и дори започнаха да се присмиват, когато се появеше рано сутрин. Един ден няколко мъже и жени го нападнаха и смеейки се оглушително, му свалиха дрехите. Той подгони жената, която му отмъкна панталоните, но тя бързо се скри в джунглата. Когато се показа отново, ръцете бяха празни. Вече можеше да говори езика им дотолкова, че ако произнесеше фразата достатъчно бавно, имаше шанс да го разберат. С течение на годините преподавателска и изследователска работа беше натрупал богат гръцки речник и сега му оставаше само да изглади интонацията и да запомни няколкото нови за него думи.
— Защо направи това? — попита той прекрасната черноока нимфа.
— Исках да видя какво криеш под тези отвратителни парцали. Гол си грозен, но с тези неща върху теб си направо непоносим.
— Неприличен? — попита той, но тя не разбра думата.
Той сви рамене и се замисли. Явно се налагаше да се държи като останалите в тези райски градини. Температурата денем и нощем се променяше само с няколко градуса, нямаше никакъв проблем да си набави разнообразна храна, не се налагаше да работи, да плаща наем, да говори за политика, нямаше национални или расови вражди, не бе подложен на никакво напрежение освен лесна за премахване сексуална неудовлетвореност.
Нощем спеше на куп трева в хралупата на едно голямо дърво. Беше само една от хилядите подобни хралупи, защото се оказа, че те са нещо характерно за определен вид дървета. Сутрин не се излежаваше до късно. От няколко дни ставаше рано и наблюдаваше пристигането на слънцето. „Пристигане“ беше по-правилна дума от изгряване, защото слънцето определено не изгряваше. От другата страна на морето се издигаше огромен планински масив — толкова голям, че краят му не се виждаше. Слънцето винаги излизаше иззад планината и когато се появеше, вече беше високо в небето. След това преминаваше право през зеленото небе, но не залязваше, а се скриваше, завивайки зад другия край на планината.
Час по-късно се появяваше луната. Тя също излизаше иззад планината, също минаваше по небето и също се скриваше пак зад планината. През нощ се изсипваше проливен дъжд, който продължаваше към един час. Тогава Улф се събуждаше, защото въздухът ставаше малко по-хладен. Той се напъхваше по-дълбоко в листата, потръпваше и се опитваше да заспи.