Това са някои от проблемите, пред които се изправих, когато пишех „Окото на котката“, и някои от решенията, които използвах. Като тема обаче много от въпросите, които си задавах, и много от идеите, които обмислях, винаги са ме придружавали. Само техническите решения и развръзката на историята този път бяха други. В това отношение на някакво равнище все още плагиатствах от по-ранните си произведения. В това няма нищо лошо, ако междувременно има някакво развитие.
От всичко, което казах, човек може да си помисли, че романът е бесен експеримент. Не е така. Главната тема не е ограничена във времето — размишление над измененията и приспособяването на растежа. Докато научната фантастика често се занимава с бъдещето и носи екзотичен параден костюм, истинската й, дълбока грижа е човешката природа, която е една и съща от много векове и която, както вярвам, ще продължи да бъде същата дори още по-дълго. Така че в известен смисъл ние постоянно търсим нови начини да кажем старите неща. Но човешката природа е важното. Индивидът наистина се променя, наистина се приспособява и това се отнася както за писателя, така и за неговите герои. И чувствам, че точно тези изменения — в самосъзнанието, проницателността, чувствителността — са източникът на най-ценните произведения, каквито и механизми да са най-подходящи, за да бъдат те разказани.