Било 1734 г., когато на двайсет и три годишна възраст Хюм посетил Декартовата алма-матер – йезуитския колеж в Ла Флеш, Анжу, Франция. В свободното си време пишел класическия си „Трактат за човешката природа: Опит за въвеждане на експерименталния метод на разсъждение в моралните теми“, който по-късно преработил, подсилил, поправил и изяснил с публикуването на „Изследване върху човешкия разум“ през 1748 г. Като начало той разделил всички умствени възприятия на две категории: впечатления, които са или външни усещания, или вътрешни рефлексии, като например желания, страсти и емоции; и идеи, които идват от паметта и въображението. Хюм твърдял, че идеите в крайна сметка подражават на впечатленията и използвал думата „съзнание“ със значението на мисъл. Известен като принципа на подражанието, това е първият принцип на Хюм в науката за човешката природа: „Всички наши прости идеи при своето първо появяване произхождат от прости впечатления, които им съответстват и които те точно представят“513.
И все пак, отбелязва Хюм, нашите идеи не се появяват безразборно. Ако беше така, нямаше да сме в състояние да мислим съгласувано. Затова той предложил принципа на асоциацията: „Съществува скрита връзка или съюз между определени идеи, която принуждава ума да ги свързва по-често заедно и кара едната при появата си да довежда и другата“6 . По-нататък тези асоциации следват три принципа: прилика, последователност във времето и пространството и причинност. Сред тях Хюм си дава сметка, че причинността ни отвежда отвъд сетивата ни – тя свързва настоящите преживявания с минали и извлича предсказания за бъдещето. Хюм заключава, че „всички разсъждения относно фактите, изглежда, се основават на отношението на причина и следствие“7. Това заключение предвещава падението на Декартовия дуализъм.
Според Хюм причинността се състои от три принципни компонента: предхождане по време, близост в пространството и необходима връзка. Хюм твърди, че идеята за предхождане по време идва от наблюдението и опита. Ако кажем, че събитието А е причинило събитието Б, това означава, че А предхожда Б. Идеята за близост в пространството също идва от наблюдението, защото, когато наблюдаваме събитието Б и казваме, че то е причинено от събитието А, то се намира в близост до него. Когато правя чесън соте в зехтин, моята къща е тази, която веднага се изпълва с апетитен аромат – това не се случва два часа по-късно, нито в съседите. Чесънът соте и ароматът трябва да са в близост един до друг и във времето, и в пространството, за да направя аз умозаключение за причина и следствие.
Проблемът според Хюм възниква от третия компонент – необходимата връзка. Възгледът на Хюм е, че необходимата връзка между причината и следствието не е нещо, което се извлича от чистата мисъл или от онова, което той нарича отношение на идеи – тоест нещо доказуемо със сигурност и все пак откриваемо независимо от опита – като 4 х 3 = 12. Не, необходимата връзка изисква опит. Например, докато правя чесъна соте, звънва телефонът. Правя ли си аз заключението, че сотираният чесън е причина за иззвъняването на телефона? Не. Моят ум не извлича необходима връзка, освен ако телефонът не звъни всеки път, когато правя чесън соте.
Представете си, че ви дават неизвестен дотогава бял прах. Нямате представа какво може да е следствието от поглъщането му. Може да сте ракетен инженер, но ще сте в състояние да опишете само цвета, текстурата, мириса и ако сте доста безразсъден ракетен инженер, което звучи като оксиморон, вкуса на праха. Без реални наблюдения или предварителен опит с последиците от праха обаче вие няма да ги познавате, нито ще сте в състояние да ги предскажете. Хюм гледа на идеята за необходима връзка между причината и следствието като на идея, която се формира в ума въз основа на опита. Тя не е действителна характеристика на външния свят, която извличаме от сетивата. Хюм твърди, че когато хората разглеждат кое да е множество от събития като причинно свързани, те просто наблюдават, че двете събития винаги вървят заедно – събитията от типа на А винаги са следвани от събития от типа на Б, но както се казва, корелацията не е причинност. Хюм разсъждава, че благодарение на асоциацията впечатлението за едно събитие води със себе си впечатлението за друго, а ако те продължават да се появяват заедно, в крайна сметка асоциацията става привична. Така че когато видим събитието А, ние по навик очакваме събитието Б. Очакваме аромата, когато правим чесън соте, защото едното винаги следва другото, но не очакваме телефонът да звънне. Тук Хюм предугажда Павлов и неговите експерименти с условния рефлекс. Хюм заключава, че ако това привично свързване на двете събития не е нещо, което може да бъде наблюдавано посредством сетивата, то единственият източник, който можем да установим като основа на идеята за причинност, е това настойчиво свързване, което става в мозъка, пораждайки чувство на очакване, и тъкмо това чувство е източникът на идеята за причинност.