В тази книга ще ви поведа на пътешествие в един свят, в който почти невъобразимите изменения в онова, което наричаме съзнание, са нещо обичайно. Неврологичното отделение на всяка болница е пълно с примери за разстройства на нормалния опит на съзнанието. Всеки от тези случаи ни казва нещо за начина, по който е организиран нашият мозък, за да ни доставя скъпоценното ни съзнание миг подир миг. Всяко такова разстройство зове да бъде разбрано, да бъде използвано за извличането на понятна история за това как нашият мозък изгражда и произвежда всекидневните радости на осъзнаването. В миналото хората са се задоволявали да разказват истории за тези странни явления. Днес, в XXI в., не е достатъчно просто да опишем купчината интригуващи разстройства. В тази книга моята цел е да продължа по-нататък, към проблема за съзнанието, и аз ще се опитам да хвърля светлина върху това как е организиран нашият изключително развит мозък, за да извършва магията си. Накратко, искам да изследвам как материята създава ум.
Преди няколко години при една командировка ми се случи да мина през граничната проверка на летище Хийтроу в Лондон. Служителят по проверка на паспортите, вежлив британски чиновник, надлежно ме попита за името, занятието и причината за посещението ми във Великобритания. Казах му, че се занимавам с мозъчни изследвания и отивам в Оксфорд на конференция. Той ме запита дали знам за двете различни функции на мозъчните полукълба, лявото и дясното. Отвърнах му донякъде с гордост, че не само съм чувал за тях, но и отчасти съм отговорен за изследванията. Докато преглеждаше паспорта ми, той ме попита за какво е конференцията в Оксфорд. Отговорих с авторитетен вид: „За съзнанието“.
Служителят затвори паспорта ми и докато ми го подаваше, попита: „Мислили ли сте някога да оставите тази работа, докато все още имате аванс?“.
Очевидно не. Някои от нас са по природа непредпазливи в желанието си да задават въпроси за нашата природа. След като съм се бъхтил в науките за ума/мозъка в продължение на шейсет години, ми е болезнено ясно, че ние, хората, още не сме схванали проблема в неговата пълнота. При все това в природата ни е да се замисляме кои и какво сме ние и какво означава да бъдеш съзнателен. Веднъж захапани от въпроса, прекарваме живота си, разяждани от желанието за отговор. И все пак, когато се опитаме да се захванем с проблема за съзнанието, той сякаш се разтваря като мъгла. Защо диренето ни да разберем съзнанието, е толкова трудно? Дали витаещите идеи от миналото не ни пречат да видим ясно как възниква то? Дали съзнанието не е просто онова, което прави мозъкът? Тъй както джобният часовник с всичките му механизми ни показва времето, дали просто и мозъкът с всичките му неврони не ни дава съзнание? Историята на темата е обширна, тласкана от махалото, люшкащо се между чистите механисти и изпълнените с упование менталисти. Изненадващо, но двадесет и пет века човешка история не са решили въпроса, нито са научили нашия вид как да си формира разбиране за собствения си личен съзнателен опит. Съществените ни идеи всъщност не са се променили много. Откакто експлицитното мислене за съзнанието е получило тласък от Декарт преди триста години, в него, изглежда, неизменно са присъствали две всеобемни и противоречащи си идеи – че умът е част от механизмите на мозъка или че работи някак си независимо от мозъка. Всъщност тези идеи все още са с нас.
През последните години темата за съзнанието отново се нажежи до червено. В същото време и въпреки съвременната лавина от нови данни има много малко, ако изобщо има някакви, общоприети хипотези как мозъкът изгражда ум и заедно с него съзнателно преживяване. Целта на настоящата книга е да се измъкне от това тресавище и едновременно да представи един нов възглед за теоретичното осмисляне на съзнанието. Пътешествието ни включва знания, добити не само от неврологията, но и от еволюционната и теоретичната биология, инженерството и физиката и разбира се, психологията и философията. Никой не е казал, че търсенето ще е лесно. Но целта – да разберем как природата прави фокуса да превръща невроните в ум – е достижима. Така че дръжте си здраво шапката!
Най-просто казано, според мен съзнанието е инстинкт. Много организми, не само хората, го притежават в готов вид още с появата си. Тъкмо това са инстинктите – нещо, което организмите притежават още с появата си. Живите същества имат организация, която прави възможно съществуването на живота и в крайна сметка на съзнанието, въпреки че са изградени от същите материали като неживия природен свят наоколо им. А инстинктите обгръщат организмите от бактериите до хората. Оцеляването, сексът, гъвкавата устойчивост и ходенето обикновено са смятани за инстинкти, но такива са и някои по-сложни способности като езика и общителността – всички те са инстинкти. Списъкът е дълъг, а ние, хората, изглежда, имаме повече инстинкти от другите същества. И все пак в инстинкта за съзнание има нещо особено. Той не е обикновен инстинкт. Всъщност той изглежда толкова изключителен, че мнозина са на мнение, че само ние, хората, можем да претендираме за него. Дори и това да не е така, искаме да знаем повече за него. А понеже всички го имаме, всички си мислим, че го разбираме. Както ще видим, това е изплъзващ се, сложен инстинкт, намиращ се в най-непроницаемия орган във Вселената – мозъка.