Дарвиновото предизвикателство
към всички
Заедно с постепенното приемане на несъзнателната умствена обработка XIX век станал свидетел и на още една голяма идея, втурнала се на сцената, този път откъм Британските острови, с излизането на „Произход на видовете“ на Чарлс Дарвин през 1859 г. Първите издания моментално изчезнали от книжарниците и бързо предизвикали международен интерес. В заключението на книгата си Дарвин се разграничавал от дуалистите на ума и тялото, като писал: „В далечното бъдеще виждам открито поле за далеч по-важни изследвания. Психологията ще бъде поставена на нова основа – онази на необходимото придобиване на всяка умствена сила и способност чрез градация. Ще бъде хвърлена светлина върху произхода на човека и неговата история“.25 Макар първоначално да имало известно неодобрително цъкане, до времето, когато Дарвин публикувал „Произходът на човека“ през 1871 г., неговата велика теория за еволюцията чрез естествен подбор била вече добре приета от научната общност и голяма част от обществеността. В тази книга, след като описал обстойно многобройни примери за непрекъснатост на физическите и психическите свойства, общи за животните и хората, той заключил: „Разликата в ума между хората и висшите животни, колкото и да е голяма, определено е въпрос на степен, а не на качество“26. Далеч от мисълта да надарява животните с безсмъртни души, Дарвин отново пледирал против дуализма на ума и тялото.
Както често е било отбелязвано, Дарвин е бил сдържан човек, почти извиняващ се за това, че бил хвърлил в смут убежденията на много хора, в това число на собствената си жена. Той завършил „Произход на видовете“ с възходяща, почти оптимистична нотка за тази читателска група:
„Така от войната в природата, от глада и смъртта непосредствено следва най-възвишеният обект, който сме способни да си представим, а именно произвеждането на висшите животни. Има величие в този възглед за живота с неговите няколко способности, първоначално вдъхнати от Твореца в няколко форми или в една, както и в това, че докато тази планета е продължавала да се върти съгласно неизменния закон на гравитацията, от едно толкова просто начало са се развили безброй форми, най-красиви и най-чудесни.“27
Дарвин смятал, че и човешките умствени способности трябва да се обясняват от неговата теория. Тази част от теорията му била по-горещо оспорвана. Тя срещнала съпротива както от традиционните дуалисти, така и от емпириците, следващи Лок и Хюм, привържениците на човешкия ум като tabula rasa, според които цялото познание идвало от сетивния опит. Тези спорове задушили за много години напредъка около загадката на съзнанието. В крайна сметка юздите поел един по-различен подход към психологията, коренящ се в принципите на асоциацията на Хюм – бихейвиоризмът.
Към края на XIX в. много философи настоявали, че умът трябвало да има своя физически мозък, който някак си съдържал спомени и познание. Някои физиолози добавяли към това гръбначните нерви, а други настоявали, че и тялото е част от пакета.
Лок разделил ума от душата и го изпълнил с рационална рефлексия, етическо действие и свободна воля. Умът е основата на съзнанието, волята и личността, но той не е непогрешим и може да породи илюзии и грешки, а единствената му разменна монета са съзнателните идеи. Нищо не избликва от несъзнателни дълбини. Лок заобиколил въпроса как материята би могла да произведе нещо такова като свободната воля, добавяйки към уравнението един всемогъщ Бог и заявявайки, че той я е направил такава. Хюм премахнал от уравнението тези свръхестествени сили и се опитал да установи една истинска наука за човешкия ум. В хода на това той осъзнал границите на човешкия ум и че всяко мислене неизбежно било ограничавано от неговите способности. Така той дори поставил под съмнение философската основа на Нютоновата механистична наука като начин за гледане на света, подкопавайки фундамента на човешкото разбиране за физическата причинност.
Шопенхауер настоявал, че ние сме движени от несъзнателни мотиви и намерения, а не от съзнателното мислене, което е нещо като закъснял апологет. Хелмхолц показал, че нашите сетивни системи не са точни копирни машини, а по-скоро навързват сетивната информация според най-добрите си догадки. Тогава се появил Дарвин, който стоварил нашия мозък в непрекъснатата еволюция с указанието да използваме естествения подбор, за да съобразим как той е станал такъв, какъвто е, и да оставим Бог настрана от цялата работа.