Плашещо е да нагазиш в историята на изучаването на съзнанието. Първо, тя е осеяна със сложните и абстрактни писания на философите. Дори Джон Сърл, един от водещите днешни философи на съзнанието, признава: „Вероятно трябва да чета повече философия, отколкото чета. Но мисля, че много от философските произведения са като работа по зъбния ти канал – мислиш си, че просто трябва да изтърпиш проклетата процедура“1. Прибавете към това мнението на великия философ Дейвид Хюм, който привежда силни доводи, че повечето от въпросите, поставяни от философите, просто не могат да получат отговор посредством методологията на логиката, математиката и чистия разум. Въпреки това философите са ни карали да се замисляме за ума, душата и съзнанието. Още от древни времена те са оказвали огромно влияние.
„Съзнанието“ е сравнително модерна идея. Самата дума, както се използва тя днес в десетки контексти (Марвин Мински я нарича „дума куфар“, защото е натъпкана с различни значения), е била въведена в съвременния си смисъл едва в средата на ХVII в. от Рене Декарт. Тя води произхода си от гръцката дума oida – „видял съм или съм възприел и следователно знам“, и нейното латинско съответствие scio – „знам“3. Но древните не са имали експлицитно понятие за съзнание. Съществувал е интерес към това как работи умът, откъде идват мислите и дори дали това е свързано с някакъв чисто физически процес, но повечето ранни размишления стигали до заключението, че умственият живот е дело на безплътен дух. А когато съзнанието се формулира като безплътен дух, е трудно да се захващаш с умуване за механизмите в основата му!
В хода на вековете понятието за ум и понятието за душа са имали пресекливи отношения. През повечето от писаната история самата идея, че личната психична реалност е предмет, нещо, което може да бъде изучавано, до голяма степен не е съществувала. Предполага се, че нашият мозък, мисловните ни структури и емоциите ни не са се променили, така че за какво сме си мислели ние, хората? Но както ще стане видно, понятието за съзнание се е променило коренно през последните две хиляди и петстотин години. Безплътното му начало и настоящото му значение нямат много общо помежду си.
Ние, хората, се нуждаем от нов начин на мислене за проблема и с малко късмет тази книга може да предложи някои нови начала. Първо обаче, както е обичайно, най-добре да хвърлим поглед назад, преди да се впуснем напред.
Ранни раздвижвания: успехи и гафове
Древните египтяни и месопотамци били философските предци на западния свят. Според тяхната представа за света природата не била противник в житейските борби. По-скоро човекът и природата се намирали в една и съща лодка, спътници в една и съща история. Човек мислел за природния свят в същите понятия, в които мислел за себе си и за другите хора. Природният свят имал мисли, желания и емоции също като хората. Така световете на човека и природата били неразличими и нямало нужда да бъдат разбирани по когнитивно различни начини. Хората си представяли природните явления по същия начин като човешкия опит – щедри или не чак толкова, надеждни или злобни и тъй нататък. Тези древни обитатели на Близкия изток познавали отношението на причина и следствие, но когато размишлявали за него, те търсели „кой“, а не „какво“. Когато Нил се надигал, това било, защото реката го искала, а не защото валяло. Нямало наука, която да предположи друго.
Не така била при древните гърци. Най-ранните гръцки философи не били жреци, натоварени от своите общности да се занимават с духовните въпроси, както било в Близкия изток. Те не били професионални прорицатели. Били тайфа аматьори, размотаващи се из гаражите си, неспъвани от догми, любопитни към природния свят и готови с радост да споделят мислите си. Когато започнали да се питат за своето начало, те не питали „кой“ бил прародителят им, а „какво“ било първопричината. За човечеството това била епохална промяна на гледната точка, която археологът и египтолог Анри Франкфорт нарича „зашеметяваща“:
„Тези хора изхождали с безумна дързост от една напълно недоказана предпоставка. Те поддържали, че Вселената е едно разбираемо цяло. С други думи, те приемали, че в основата на нашия хаос от възприятия стои един единен ред и освен това че ние сме способни да проумеем този ред2.“