— Моля те, не спирай! Аз го чакам цял живот.
3.
Кожата му бе смугла като на мавър.
— Бил си на слънце — прошепна тя, докато той я притегляше на леглото към себе си.
— А ти сякаш никога не си се показвала на открито. — Прокара нежно пръст по бялата й ръка.
— Слънцето в Сибир не грее така силно.
Надигна се и целуна брадичката му. Имаше чувството, че най-после е намерила своето пристанище.
— Бях там през… лятото на 1783 — просто се сети, че когато се върна през есента, стана кръстник на първородното дете на сестра си.
— Къде точно? — Игриво го събори по гръб, настани се на гърдите му и целуна разтегнатите му в усмивка устни. — Кажи ми къде! Искам да знам, че си бил близо до мен.
— В Саморов и Тройкое. Тогава си била на дванадесет… прекалено малка…
— Били сме на петдесет версти в лятната ловна хижа. Мили, колко близо сме се оказали.
Този път целувката й бе пламенна и жадна. След секунди устните й се откъснаха от неговите.
— Повтори го — помоли той.
Веждите й се стрелнаха въпросително нагоре.
— Кажи мили! — Плъзна ръка по гърба й.
— О, вярвам, че си го чувал многократно, мили — шеговитото пламъче озари очите й.
— Но не и от теб. — Постави ръце върху ханша й. — Дълбоко ме трогва.
Усещаше ерекцията му.
— Колко дълбоко?
— Бих могъл да ти покажа.
— Точно на това се надявах.
Сърцето й биеше лудо.
— Сигурна ли си?
Тя кимна, а в очите й запариха сълзи — внезапно я обзе съмнение, че ще успее да приеме неминуемата им раздяла.
— Можеш да останеш при мен — прошепна той, сякаш прочел мислите й. — Няма нужда да се връщаш при него.
Смая се от думите си още докато ги изричаше.
— Трябва! Иначе племето ми ще пострада.
Ще го убия, мина му през ума. Стори му се напълно естествено. Колко странно бе всичко… Неочаквано… Ново.
Взе я в прегръдките си, претърколи я и проникна в готовото й да го посрещне тяло.
Усещането сякаш разтопи костите й. Насладата бе невероятна. Съвършена. Не бе подозирала, че такова нещо съществува. Не преставаше да повтаря благодаря под разпалените му целувки. Ритъмът на тялото му я докара до пълна забрава. Потъваше в блаженство, което ескалира във вик.
След доста време се реши да отвори очи. Учестеното й дишане отчасти се бе успокоило. Взря се в усмихнатото му лице и едва-едва пророни:
— Какво щастие, че те срещнах.
Смехът му отекна в малката спалня.
— Щастието е за мен, графиньо! — Целуна я леко, галантно и съвсем почтително. — Искаш ли миг почивка?
— Още ли ще има? — кокетираше, очарована от новооткритата в себе си страст.
— Ако нямаш нищо против…
— В състояние ли си да го направиш отново?
— С удоволствие.
— Значи затова всички жени те преследват.
— Убеден съм, че всеки мъж може да го направи. — Веднага осъзна грешката си. — Извинявай. — Радостта в очите й бе помръкнала и на нейно място се бе появила пустотата. Нежно погали копринената кожа на бузата й. — Разкажи ми за твоето племе. Отведи ме в твоята страна по времето, преди да срещнем всички други хора в живота си. Отдавна, когато сме били…
— …само ти и аз.
Кимна и докосна устните й със своите.
— Само ние двамата — прошепна той. — Лято е. Короните на дърветата са зелени. Небето е безкрайно синьо.
Устните й се извиха в лека усмивка при спомена за отминалите лета.
— Дядо казваше, че небето принадлежи единствено на нашия народ.
— Заведи ме на разходка в гората под вашето небе.
Тя вдигна изящните си ръце и обхвана привлекателното му лице.
— Ще те отведа и ще те запазя за себе си.
— Дълбоко в гората… до сребристите води на езерото с говорещи риби и палави феи. Плуваш ли?
— Чужденците не понасят студените ни води.
— Ти ще ме стоплиш. — Нежният му шепот предизвика тръпки по гърба й. — Възпламеняваш ме. Трябва да останеш при мен.
— Цяло лято?
Радостта се върна в очите й.
— Цяло лято — отвърна той, макар че навън валеше сняг, а армията му бе готова да тръгне на зазоряване.
Никога досега не бе изпитвал такива пламенни чувства, нито желание да убие мъж заради жена. Затова, когато Тео прошепна почакай, докато се наместваше между бедрата й, едва не отвърна нямам време. Нужни му бяха няколко секунди, за да се овладее. Пое си дълбоко дъх и попита:
— Колко?
— Да съм с теб.
— Сега вече може ли?
Не бе сигурен, че е в състояние да поддържа още любовната игра.
— Да дойда с теб в крепостта — уточни тя. Поразен, той се опита да се съвземе от шока.
— Няма да преча — продължи тя припряно.