1.
Щабът на френската армия
Сарган, Швейцария 3 март 1799 г.
— Бьоф-Симон е докарал съпругата на Корсаков.
Генерал Дюра вдигна проницателните си тъмни очи от разгънатите по бюрото карти.
— Съпругата на Корсаков?
— С целия й блясък — уточни адютантът му с усмивка. — В приемната е. Бьоф-Симон не успя да измисли по-подходящо помещение в лагера за една руска графиня, загърната с кожи.
— Как, по дяволите, се е озовала на седемдесет километра зад вражеските позиции?
— Придружаващите я казаци очевидно са завили в погрешна посока при Брегенц. Ескортът й е впечатляващ — разполага с легло, храна, прислужница… Явно не се е налагало да спират по пътя и затова не са разбрали за заблудата си. Взводът на Бьоф-Симон ги е спипал при моста в северната част на града.
Дюра се облегна на стола и въздъхна.
— Тя можеше да избере и по-подходящ момент. След три дни предприемаме офанзива по целия фронт. Господи, не мога да я изпратя обратно точно сега!
— Има вероятност корпусът на Корсаков да започне отстъпление след седмица.
— И какво от това?
— Мислех… Искам да кажа…
Гласът на полковник Боней заглъхна под острия вторачен поглед на генерала.
— Смяташ, че бих могъл да я върна в хаоса на отстъпващата руска армия? — В гласа на Дюра прозвучаха хладни нотки, докато той повдигаше вежди с циничен скептицизъм. — Дори нейните казаци няма да могат да й помогнат при такава анархия. Колко души я придружават?
— Четирима.
— Само четирима мъже между нея и цялата паплач? Отлично, няма що — промърмори Андре Дюра възмутено.
— Графиня Гончанка не би ли могла да се погрижи за нея?
— Не мисля. — Генералът стана насмешлив. — Натали не се слави с добро отношение към жените. Всъщност — той хвърли бърз поглед към часовника на стената, — ще трябва да отпратиш Натали. Планирала е да вечеряме заедно след малко.
— Тя не слуша обикновени полковници.
— Ще й предадеш бележка от мен — посегна за хартия и перо. — Ще отложа вечерята, а ти не споменавай за присъствието на съпругата на Корсаков тук.
— Не е изключено вече и да е чула. Подобни новини бързо се разпространяват.
— Което значи, че австрийските шпиони скоро ще разполагат с информацията. Не се нуждая от този допълнителен проблем точно сега. Всички войници и запаси да са готови до пети — обяви Дюра, развя листа, за да засъхне мастилото, преди да го сгъне и да го подаде на Боней. — Мостът при Трубах ще бъде ли готов навреме?
— Инженерите обещаха да приключат до полунощ на пети.
— Добре. Предай бележката на Натали и искреното ми съжаление. Дали защитата на северната страна на крепостта в Сен Лузистег е надеждна? — Вече беше изоставил изцяло мислите за любовницата си и беше вперил отново поглед в картите по бюрото.
През последните два месеца посвети цялата си енергия да планира предстоящата офанзива.
— Според нашите агенти е непробиваема.
Генералът продължи да изучава топографските карти, после вдигна глава и се усмихна на младия офицер.
— Тогава ще се наложи аз лично да командвам атаката.
— В такъв случай крепостта все едно вече е в наши ръце, сър — увери го Анри Боней, а усмивката му проблесна в зимния здрач.
— Да се надяваме. Трябва да прекосим реката. Хайде! Тръгвай! Не желая графинята да цъфне тук, докато под покрива ми е съпругата на Корсаков.
— Може да се познават.
— И таз добра! Една темпераментна руска графиня ми стига.
— Редно е да отидеш и да видиш дамата.
— Ти се оправяй, Боней — Дюра отново се съсредоточи в картите.
— Няма къде да я настаня.
— Аз ще спя в твоите покои. Така става ли?
— Изглеждаше ми изплашена — отбеляза адютантът с упрек.
— Е, тогава я утеши. Нали си има придружители? Няма да се превръщам в бавачка на съпругата на Корсаков, Боней, независимо колко тъжно ме гледаш.
— Какво ще ти стане, ако й предложиш подкрепата си? Да я увериш, че ще бъде изпратена обратно след края на офанзивата. И Корсаков би постъпил така с твоята съпруга.
— Моята съпруга, скъпи ми Анри, не напуска Париж. Затова, освен ако руснаците не влязат в града, на Корсаков няма да му се налага да се прави на кавалер пред нея. Макар че би се ползвал от нейната благосклонност, ако се окаже победител в подобно състезание.
Бракът на генерала отдавна бе сведен до хладна любезност. Недискретното поведение на съпругата му бе всеизвестно. Но човек не би се развел с племенницата на Талейран, политически съветник едновременно и на Бурбоните, и на Директората, без да застраши трудно извоюваната си кариера. А съпругата му се опияняваше от това да е омъжена за военачалника, извоювал най-много победи за Франция.