— Само за пет минути, сър. Ще й кажа, че ще се отбиеш.
Устните на Дюра се извиха в лека усмивка.
— Няма ли да спреш с опитите си да ме направиш джентълмен, Анри?
— Ти си по-джентълмен от Бурбоните. Младата дама просто ми изглежда притеснена. Това е всичко.
— И с основание. Добре, Анри, съобщи й, че ще се отбия да й засвидетелствам уважението си.
— След пет минути.
Дюра се засмя и привлекателното му лице стана момчешко.
— След десет, Анри, защото все още аз командвам тук. И не очаквай от мен да й се поклоня — в тъмните му очи блесна насмешка. — Баща ми никога не би одобрил подобно поведение.
— Добре, сър. Ще съобщя на дамата.
Изминаха обаче повече от десет минути. Наложи се полковник Боней още два пъти да му напомня. Най-накрая генералът отмести картите и напусна импровизирания си кабинет. Тръгна по разкаляната улица на малкото гранично градче. Вече беше тъмно. Дюра мислеше за инженерните части, заети с денонощна работа в ледените води на Рейн. През двата слънчеви дни се разтопи много сняг и реката преля, така че беше невъзможно да се прекоси. Имаше отчаяна нужда от този мост, за да прехвърли войниците и снаряженията си на другия бряг и да нападне руския корпус на Корсаков — най-новия съюзник на Австрия.
Какво точно се казва на съпругата на човека, когото възнамеряваш да унищожиш след три дни?
Пред къщата на кмета, предоставена му за квартира, имаше стража. Боней държеше на тези неща. Дюра побъбри малко с мъжете. Благодарение на приятелското си отношение към войниците те бяха готови да го следват навсякъде. Откакто се сдоби с генералските нашивки на двадесет и девет години, не промени навиците си. Част от успеха му се дължеше именно на тяхната преданост. Но онези, които го познаваха по-добре, бяха наясно, че той притежава природната дарба да ръководи — решителност, безпогрешен усет, храброст, тактически умения и непреклонна воля.
Всичките тези качества будеха завист не само у Наполеон, но и във военното министерство, където политическите интриги мотивираха повишенията по-често, отколкото способностите. Но той им бе нужен тук, в Швейцария. Съзнаваше го не по-зле от тях. На него бяха поверили завладяването й, което имаше първостепенно стратегическо значение.
И след три дни той започваше офанзивата.
Почука на вратата на всекидневната и влезе в осветената със свещи стая. Не знаеше, че има толкова много свещи. След като се вгледа, разбра, че те не са негови. Ароматизираните восъци бяха поставени в тежки сребърни руски свещници.
Застаналата до камината прислужница го наблюдаваше боязливо. Чертите й бяха азиатски, а облеклото — руско. Графинята не се виждаше.
— Къде е господарката ти?
— Тук, генерале — отговорът беше на френски. — Яли ли сте? Играете ли шах?
Дюра прекоси застлания с килим под и застана на прага на малката трапезария. Тогава я видя — седеше пред шахматна масичка и очевидно играеше сама.
Тъмните й вежди, контрастиращи на фона на бялата й кожа, леко се повдигнаха, когато насочи очи към него.
— Портретите не ви правят чест, генерале. Доста по-млад сте.
— Добър вечер, графиньо Корсакова. Не ми изглеждате изплашена. От Боней разбрах, че присъствието ми тук е задължително, за да успокоя страховете ви.
Беше много млада. И с екзотична хубост. Като се имаха предвид близките връзки на семейство Корсаков с двореца, Андре не се съмняваше, че той е разполагал с твърде богат избор за съпруга.
— Младият полковник е възприел моята сдържаност за страх — бегла усмивка озари зелените й очи.
— Значи не се страхувате?
Графинята леко поклати глава.
— Генерале, и двамата знаем правилата. Ще ме размените за един от вашите офицери, който сега е в плен на австрийците. Той ще е доволен да се завърне тук, а аз… — Тъмните й мигли леко се сведоха надолу. — …ще се върна при съпруга си. Играете ли шах?
— Да.
Крайчетата на устните й весело се извиха.
— Ще поиграете ли с мен?
— Съжалявам. Може би някой друг път.
— Яли ли сте?
Дюра се поколеба дали да не излъже.
— Не сте? Трябва да хапнете нещо, генерале. Защо не сега?
Би било невъзпитано да откаже.
— Благодаря ви!
С пляскане на ръце графинята повика прислужницата и й даде наставления какво да поднесе на госта.
— Ще ви правя компания! — Тя великодушно се надигна сред диплите на кадифената си рокля. Със сдържан жест отклони намерението му да й помогне да се настани в срещуположния край на масата и седна от лявата му страна.