— Препоръчвам ви рагуто, а вината тук наистина са чудесни. Съпругът ми е напълно уверен в победата си. Толкова уверен, че ме повика да му правя компания. — Тя небрежно се облегна и посрещна бързия му изучаващ поглед с усмивка. — Просто търся тема за разговор. Той не ми доверява такива неща, но прислужниците ми знаят всичко.
Преди да поднесе хапката рагу към устата си, той попита:
— На колко години сте?
Отговорът дойде с момичешка непринуденост — Дюра не успя да определи дали е кокетство, или невинност.
— На двадесет и осем.
— Изглеждате по-млада.
Генералът продължи да се храни. Бялата й като порцелан кожа и тъмните коси, огромните й умни очи и стройната фигура й придаваха деликатен младежки вид.
— На него това му допада.
Дали беше млада и глупава, или просто цинична?
— Липсва ли ви? — Лапна крехко парче месо.
— А на вас липсва ли ви съпругата ви? Изгледа я изпитателно.
— Съпругът ви ще ви поиска ли обратно?
— О, да. Със сигурност. — В тона й се прокраднаха хладни нотки. Тя се облегна назад. — Прекалено съм ценна, за да ме загуби. Съпругът ми си има своите егоистични причини, за да…
— Да спрем дотук. Не ме интересуват семейните ви отношения.
— Простете ми, генерале. Липса на тактичност.
Няколко минути той се хранеше мълчаливо — не желаеше да обсъжда тактичността на тази съвършено непозната му жена. Накрая заговори равнодушно:
— На този стадий от войната не мога да ви разменя, но ще се постараем да се чувствате удобно.
— Колко дълго ще остана тук?
— Най-много месец. Ще се погрижим да сте в безопасност.
Остави приборите — мислите за предстоящата офанзива отново изпълниха съзнанието му. Преди два дни беше прехвърлил войниците си при Сарган. Предстоеше огромна работа.
— Благодаря. Не хапнахте много.
Дюра сви рамене и бутна стола назад.
— Ще ям по-късно. Ако имате нужда от нещо, потърсете Боней. — Стана. — Лека нощ, графиньо. Беше истинско удоволствие да се запознаем.
Кимна, обърна се и излезе. Е, Боней трябва да е доволен, мина му през ума, когато отново влизаше в кабинета си.
Отдавна минаваше полунощ. В щаба бяха само Дюра и Боней, когато в стаята връхлетя един от стражите. Извини се припряно и, очевидно развълнуван, със заекване се опита да обясни нещо. Най-после накъсаните му фрази придобиха някакъв смисъл.
Излизаше, че графиня Гончанка е в спалнята на Дюра, където се е сблъскала със съпругата на генерал Корсаков.
Проклятие! Дюра реши, че Натали вероятно е възмездието за многобройните му грехове, и прекъсна несвързаните приказки на стража:
— Благодаря, ефрейтор. С Боней ще се погрижим.
— Защо и аз? — незабавно възрази Боней.
— Защото ти заповядвам — отвърна Дюра с привидна строгост, — и защото не съм в състояние да се справя с две жени едновременно.
— Според слуховете не е точно така — промърмори иронично подчиненият му.
— Е, поне не тази вечер. Хайде, размърдай се.
Глъчта, която се носеше от стаите на втория етаж на кметската къща, обърнати към улицата, вече бе привлякла малка тълпа.
— Представлението свърши — обяви Дюра, провирайки се сред солените подмятания.
— Или точно сега започва, а, генерале? — отвърна му весел глас.
— Всички да се връщат в казармата — разпореди Боней.
— Иска ги само за себе си — обади се друг глас и насъбралите се избухнаха в смях.
— Чухте заповедта — обяви Андре Дюра спокойно от верандата. — Всички в казармата.
Смехът мигом секна и войниците започнаха да се разпръскват.
— Надявам се и дамите да те послушат тъй безпрекословно — отбеляза насмешливо Боней, правейки път на генерала да влезе.
Миг по-късно вече бяха в спалнята.
— Дяволите да те вземат, Андре! — изкрещя графиня Гончанка и запрати бронзовата статуетка, предназначена за съпругата на Корсаков, по него. — Дяволите да вземат коварната ти душа!
Дюра се наведе, за да избегне удара, но енергично се устреми към Натали и хвана здраво китките й.
— Дръж се прилично, Натали!
— Значи не можеше да вечеряш с мен тази вечер? — пищеше пленницата, опитвайки се да се измъкне. — И сега знам защо, копеле такова! Мръсен долен тип!
— Господи, Натали, успокой се. Тя е гостенка.
— Съвършено съм наясно с твоите гостенки — изсъска тя, като не преставаше да се извива в ръцете му и дори направи опит да го срита в слабините. — Винаги има по някоя нова жена в леглото ти, нали?
— Стига, Натали! Боней ще те придружи до дома ти.
Графиня Гончанка прекрачваше границата на търпението му. Той ненавиждаше кавгите.