Отново плъзна поглед по гърдите й. Мислите му вече не бяха заети с шаха.
— Съпругът ми никак не е изтънчен.
— Характерно за повечето руснаци.
Усещаше как получава ерекция, но съзнаваше колко съсипващо би било, ако й покаже и друга страна на любовта.
— Става късно — пророни тя с леко треперещ глас.
— Ще те придружа до стаята ти.
Когато се изправи, желанието му бе очевидно: тясно прилеп палите панталони обвиваха тялото му като втора кожа.
Стискайки облегалката на стола, тя едва успя да прошепне:
— Не.
Дюра заобиколи шахматната масичка и я докосна — нямаше сили да се въздържи, докато я гледаше как трепери от желание като девственица, опияняваше се от представата да я държи в обятията си. Сведе леко глава към рамото й и усети цялата й изкусителна топлина.
Тео го погледна, поднесе му устните си и промълви:
— Целуни ме.
Той я изправи на крака и я притисна към себе си.
— Дари ме с дете! — Произнасяше думи, които бе мечтала да изрече от години.
— Не.
Отговорът му прозвуча спокойно, сякаш бе поискала невъзможното от един непознат. Ала устните му се впиха в нейните. Целувката им се задълбочаваше, разгорещяваше кръвта им и прогонваше всякакъв здрав разум. Изпитваха невероятно блаженство — двама души, отдавна загубили всякаква надежда.
Тогава долетя гласът на прислужницата й:
— Той ще те убие!
Дюра откъсна устни от нейните и, извръщайки глава по посока на звука, попита:
— Какво каза?
— Припомни ми за последствията.
— И какви са те?
— Гневът на съпруга ми.
Понечи да я утеши с едно егоистично „Не се притеснявай“, но усети как тялото й се скова след предупреждението на прислужницата и прецени, че е по-добре да замълчи. Нямаше да е до нея, съзнаваше той, за да я защити от гнева на съпруга й, а и тя беше съвсем невинна, за да прекарат една случайна любовна нощ.
— Тамир е гласът на здравия разум.
Дюра отпусна ръце и отстъпи — сам не си вярваше, че ще обуздае обзелите го силни страсти.
— Всички се нуждаем от гласа на здравия разум. Благодаря ти за партията шах.
— Съжалявам.
— Не повече от мен.
— Ще те видя ли отново?
— Естествено. — Отстъпи крачка назад — копнежът по нея отново го заливаше. — Ако имаш нужда от нещо, докато си при нас, по всяко време можеш да повикаш Боней.
— А не мога ли да повикам теб?
— Имам доста задачи, а и за да съм по-откровен — гласът на прислужницата ти едва ли ще успее да ме възпре втори път.
— Разбирам.
— Извини прямотата ми.
— Извинен си — увери го тя нежно.
— Лека нощ, графиньо.
— Лека нощ, Андре.
— При други обстоятелства… — сви рамене и се отказа от обяснението си.
— Знам — пророни тя тихо. — Благодаря ти.
Излезе припряно от стаята. Оттеглянето не бе характерно за най-храбрия генерал на Франция, но не беше сигурен доколко ще се държи като джентълмен, ако остане.
2.
Докато крачеше към покоите на Боней, генералът се насилваше да прогони прелъстителния образ на Тео — изпълнена с желание, готова, потреперваща като младо момиче. Колко странно, че бе запазила виталността си след толкова години съпружески живот с Корсаков.
Руснакът се славеше с бруталността си. Преди време, когато Франция ухажваше Екатерина Велика заради огромните златни залежи, самият Дюра бе станал свидетел на една случка. Като част от антуража на генерал Гуибер го бяха изпратили източно от Урал, за да уговорят размяна на руско злато срещу френски оръдия. Дали беше през 1783, или 1784 година? Не си спомняше точно, но никога нямаше да забрави как за пръв път видя Корсаков. Сцената се запечати в съзнанието му не заради своята уникалност — и във френската армия налагаха с камшик, — а заради очевидното удоволствие, изписано по лицето на руснака. Самият той нанасяше ударите с всички сили и при всеки замах неприкрито се наслаждаваше на мъките на жертвата.
От суровото наказание войникът умря, а Корсаков просто подаде камшика на адютанта си, избърса с везана копринена кърпичка опръсканото си с кръв лице и отиде да закуси.
Спомняйки си това, Дюра си даде сметка, че Тео Остиюк едва ли е подходяща за случайна връзка. Със съпруг като нейния, за нея бе най-разумно да избере верността.
Жалко! Беше толкова пленителна! Но като се има предвид, че враговете бяха струпали 220 000 войника по границите на Франция, нямаше време за жени.
Дюра изкачи пъргаво стъпалата пред жилището на Боней, отвори вратата и влезе в новата си квартира.
За разлика от генерала, който веднага потъна в дълбок сън, Тео не можа да мигне. Седеше пред огъня в дневната на кметската къща и се опитваше да успокои обзелата я възбуда.