За Дюра същите тези дни бяха изпълнени с напрегнати безсънни часове, през които провеждаше срещи, заседания и планиране на кампанията. Докато проверяваха бойната готовност на частите за предстоящата офанзива на пети, присъствието му бе наложително почти навсякъде. Въпреки критичното му отношение към плана на Директората, той се подчиняваше на дълга си и насочи усилията си да го осъществи. На север от Сарган ерцхерцог Шарл напредваше срещу Журдан с 85 000 войници. Дюра незабавно получи инструкции да защити десния фланг на Журдан и същевременно да се насочи срещу двадесетхилядния корпус на фон Хорц, Самият той разполагаше всичко на всичко с 26 000 войници. Налагаше се да ги раздели на две, което добавяше опасността от оголване на фланговете, ако напредването на Журдан се провали.
Говореше непрекъснато, до прегракване, за да е сигурен, че всеки батальонен командир е наясно със задачата си; обясняваше, уточняваше, конкретизираше и обсъждаше свободно — това бе неговият стил на командване — докато всеки разбереше съвсем точно какви функции има при сблъсъка със задаващата се голяма австрийска сила. Войниците му бяха разположени в прекалено тънък и дълъг фронт — имаше вероятност да не стигнат до победа. Лично разучи западния бряг на реката, като премина на кон разстоянието от Рагаз до Вадуц. За него беше важен всеки детайл. Беше виждал прекалено много военачалници, които правят плановете си в щабовете, без да отчитат наличието на блата, планини или непреодолими прегради.
Изграждането на моста при Турбах напредваше под личното му наблюдение. Вечерта отново заваля сняг. Беше тръгнал да огледа почти завършеното съоръжение. Часовоите едва се различаваха през бялата пелена.
В десет вечерта Дюра даде последните си заповеди. Боней настоя генералът да легне за няколко часа.
Стори му се, че само няколко секунди по-късно Боней го разтърсва и поставя бележка в ръката му. Буквите играеха пред уморените му очи. Накрая думата отчаяно се задържа на фокус.
„Моля те, отчаяно трябва да те видя.“ Най-после написаното достигна до съзнанието му.
Сега да се люби с красивата Тео е немислимо. Но в следващия момент хвърли поглед към часовника, за да види колко остава до зазоряване.
— Прислужницата й донесе бележката преди няколко часа. Твърди, че господарката й не е преставала да плаче от два дни.
— Но ти не ми я даде?
— Изглеждаше потънал в работа.
Веждите на Дюра леко се стрелнаха нагоре.
— И какво те накара да промениш решението си?
— Предстоящата атака…
Боней сви рамене, без да е напълно сигурен защо точно е събудил генерала.
— Допускаш, че може да не се върна?
— Подобна участ застрашава всеки от нас, сър.
— Прочете ли го?
— Да, сър.
— Доста нахално, Анри — възропта Дюра, но устните му се извиха в усмивка.
— Чудех се дали да те събудя. Толкова малко си спал.
— Излиза, че и дамата не е спала.
— Да, сър. Ще й отделиш ли няколко минути?
— За да я утеша?
— От теб зависи. Ще дойда да те взема, когато стане време.
Дюра отново хвърли поглед към часовника и се намръщи — всичките му сетива бяха обзети от трепетно очакване. Изруга тихо и поемайки си дълбоко въздух, отметна завивките. Седна на тясното походно легло хем неспокоен, хем нерешителен, загледан в лъснатите до блясък ботуши на Боней.
— Господи, Боней — промърмори той със стегнат от напрежение глас, — тя е като девственица.
— Плаче от два дни.
— Което не ме изпълва кой знае с какъв възторг. Merde! Не е редно да го правя, Господ ми е свидетел.
— Приеми го като на израз на добра воля.
Дюра погледна цинично адютанта си.
— Нямам нужда от окуражаване, Анри, а от възпиране.
— Но тя се нуждае от теб.
Тишината натежа. Дюра поиска ботушите си и посегна за мундира.
— Ела да ме вземеш точно в три и половина — нареди той.
Тамир смръщено отвори вратата. Промърмори нещо, което ясно издаваше неодобрението й.
— Знам — увери я Дюра. — Не е редно да съм тук. Но не мога да се спра.
Тя го погледна, сякаш да се убеди в искреността му.
— Няма да я нараня — обеща тихо той, без да е напълно сигурен доколко Тамир го разбира.
Ала тя кимна, изрече няколко думи на родния си език — очевидно напътствия — и се дръпна настрана, правейки му знак да се качи.