Докато взимаше стъпалата по две наведнъж, усещаше погледа й и изпита облекчение, че е толкова предана на Тео. Имаше вид на жена, която знае как да използва ножа, втъкнат в меките й ботуши.
Влезе без колебание и без почукване. Изгаряше от нетърпение.
Тя стоеше с отпуснати ръце до прозореца. Използваше цялата си воля, за да запази спокойствие, макар че цялата трепереше.
— Гледах улицата. Благодаря ти, че дойде.
— Не би трябвало да съм тук.
Застана неподвижно, изпълнен с нерешителност.
— Затова ти благодаря още повече.
— Тръгвам на зазоряване.
— Знам. Тамир се опитваше да ме държи под контрол през последните няколко дни. Непрекъснато очакваше заминаването ти.
— Явно Боней пък е действал като моя гувернантка. Получих бележката ти само преди минути, иначе щях да се появя по-рано.
— Изпратих ти три умолителни писма. Очевидно цялата ми гордост се е стопила.
— Получих само последното. Явно разполагаме с верни хора, които искат да ни опазят от собствената ни недискретност. И сега Тамир не ми изглежда особено доволна, че съм тук.
— Тя е против това.
— Странно. И аз съм против… А в същото време…
— Излишно е да поемаш каквато и да било отговорност, генерал Дюра.
— Естествено, че ще поема моята отговорност. — Все още стоеше при вратата, но съзнаваше, че го постига с огромно усилие на волята. Тя изглеждаше по-красива, отколкото я помнеше. С нощницата, която се спускаше по стройното й тяло, беше изкусителна като ябълката в Райската градина.
— Познавам съпруга ти. Срещали сме се няколко пъти.
— Моите прислужници са предани единствено на мен.
— Но слуховете бързо се разпространяват…
— Не ме е грижа.
— Редно е един от нас да го е грижа.
— Моля те, недей. Не ме напътствай кое е правилно и кое не. Никога преди не съм постъпвала така. Това не е просто прищявка.
— Не съм сигурен дали съм готов да се нагърбя с нещо обвързващо.
— Имаш репутация на мъж, който винаги подхожда с лекота. Нали те наричат Дюра от Сарай? Просто гледай на мен като на една от жените от многобройния си харем.
Той не оспори основателно придобитото си прозвище, а само промълви:
— Де да можех.
Гласът му прозвуча почти заплашително. Непознати досега чувства го смущаваха. А би трябвало изцяло да е съсредоточен върху предстоящата битка.
— Тогава ще те улесня — обяви тя и развърза панделката, прикрепяща нощницата. — Нали ще ми доставиш удоволствие? Прокара ръка по фината материя. — После ще поспиш. — Измъкна ръка от ръкава, оголвайки едната си гърда. Зърното й бе щръкнало от възбуда. — Чувала съм, че доста те бива.
Страните й пламтяха. Руменината се спускаше и към шията и сякаш огряваше бялата й кожа. Измъкна и другата си ръка. Нощницата се задържа за миг на талията и се свлече на пода.
Тръгна към него. Той не помръдваше. Чакаше я, разтреперан като плах юноша. Тя застана пред него. Едва тогава я докосна. Загрубелите му ръце се устремиха първо към раменете й и нежно ги погалиха. После я привлече към себе си и пророни:
— Трябваше да се срещнем преди тринадесет години.
— Но нали все пак се срещнахме? Моля те, остани при мен до сутринта.
— Бих искал да остана хиляда години.
Устните му докоснаха нейните с невероятна нежност. Целувката му бе на любовник, който дарява любов. Нейната — на невинна девойка, завладяна от толкова силни емоции, че в очите й се появиха сълзи.
— Изплаши ли те моята любов? — попита тя.
Не можеше да не зададе този въпрос. Разполагаха с толкова малко време.
— Не — отвърна той, макар хилядите пъти, когато бе чувал тези думи досега, да му се бе искало да побегне. После, докато устните му потреперваха над нейните, добави съвсем тихо: — Значи това е любовта?
— Така мисля.
— Може и да е…
Да се сблъска с любовта точно когато времето е толкова малко, а животът — поставен на карта!
— Не искам да чакам — прошепна отчаяно Тео. — Трябва ли да ти сваля дрехите?
Той се засмя.
— Сам ще го направя. Имам повече опит.
И наистина го направи много бързо. Хвана я за ръка и я отведе до голямото легло с очароваща увереност. Беше толкова убеден в способностите си да задоволява.
Тогава се обърна усмихнат към нея:
— Представях си този момент поне десетина пъти, откакто те оставих: докато Фой ме информираше за разположението на артилерията ни, няколко пъти докато обсъждахме конструкцията на моста при Трубах, два пъти докато диктувах на Боней и, за жалост, точно когато Камбасерес ми съобщаваше къде точно поставя оръдията си — ще се наложи да го попитам повторно. Затова, госпожо, предупреждавам те, едва ли ще спра. Чакам го от дни.