Паша знаеше, че не е съвсем така. Познаваше Филип Лангелиер. Играеха хазарт в едни и същи клубове и се засичаха от време на време в заведения за развлечения със съмнителна репутация, както бе станало и снощи.
— Сигурен съм, че един разговор ще бъде достатъчен — заяви той, защото не искаше да тревожи майка си. — Струва ми се, знам къде можем да го открием сега, татко.
— Не стой будна да ни чакаш — настоя Дюра и целуна Тео за довиждане.
— Добре — отвърна тя и се надигна от стола. — Но ми се ще да спя в Париж…
Дюра знаеше, че не бива да спори с нея, когато говори с този тон. Но сега не отстъпи:
— Няма да присъстваш на срещата ни с Лангелиер и няма да говориш с него.
— Явно не искате да ме допуснете в тази мъжка работа?
Дюра погледна сина си, който се усмихна.
— Каним се да го изплашим до смърт, мамо. Гледката няма да бъде красива.
— Стига да не прибягвате до насилие. — По лицето й се появи бегла усмивка. — Едно сплашване ще свърши работа, предполагам.
Нещата се развиха по съвършено различен начин.
Бащата и синът влязоха през отворената врата на апартамента на Лангелиер и откриха, че някой по-ядосан от тях вече го е убил. Красивата му любовница стоеше гола на леглото, а все още топлото му тяло лежеше в локва кръв.
— Един мъж с брадва стори това… Преди пет минути — обясни жената спокойно и отметна кичур медна коса от челото си. — А аз не мога да помръдна заради всичката тази кръв. — Очевидно бе по-смутена от това да не си изцапа краката, отколкото от голотата си или от кончината на любовника си. — Ще ми помогнете ли?
Паша незабавно я вдигна на ръце — беше прелестна.
— Благодаря — промълви тя и похотливите й виолетови, очи останаха впити в неговите, докато той я пренасяше в съседната стая, където я остави на пода. — Представа нямам какво ще правя.
И без да се колебае, Паша любезно предложи:
— Ако разрешите, ще ви помогна…