Ив бе съсипана от умора и глад. Обещаната й в единайсет и половина купичка супа се появи едва в един. Но истински обяд тя така и не получи. Дори вече не помнеше сладоледа, за който бе мечтала. Беше отпаднала и трудно се съсредоточаваше. Току-що бе приключила работен ден като за възрастен професионалист в Холивуд — от шест сутринта до шест вечерта, и силите й бяха изчерпани.
Благодарение на блестящата игра, четирите трудни сцени в графика за днес бяха готови и подпечатани. Режисьорът бе доволен, продуцентът бе успокоен, а мама бе горда.
Сега беше време да отиде при господин Донат. След срещата най-сетне щяха да я откарат вкъщи за вечеря.
На излизане от съблекалнята Ив се прозина. Майка й мигом я спря и я хвана за раменете.
— Никакво прозяване! Господин Донат изисква пълна преданост от кинозвездите си. Днес трябва да бъдеш безупречна. Разбра ли, Ив?
Момичето кимна, сподавяйки нова прозявка.
Етел Зоненбаум — така се казваше мама по мъж и това бе истинската фамилия на Ив — поведе дъщеря си из улиците на студиото, изпълнени с изкуствени фасади, изкуствени телефонни будки, пожарни кранове и канализационни капаци, дори с изкуствени планини. Разминаваха се с десетки актьори — от статисти до знаменитости. Някои приятелски ги поздравяваха.
Стигнаха сградата на ръководството. Когато влизаха в асансьора, мама държеше Ив здраво заръката.
Кабинетът на господин Донат се помещаваше на последния етаж. За да стигнат до него, трябваше да минат през офисите на три секретарки. Всяка една от тях сърдечно поздравяваше Ив и майка й. Очакваха ги.
Малко преди да влязат в най-вътрешния офис, мама дръпна дъщеря си за рамото и я бутна настрана.
— Помни какво ти казах. Бъди безупречна. Вече не си малко момиче. Ти си кинозвезда. Професионалистка. На теб може да се разчита. Двамата с Ървинг положихме огромни усилия да убедим господин Донат да ти даде тази възможност. Сега той трябва да е сигурен, че си готова на всичко, за да помогнеш на студиото. Разбра ли?
Ив кимна, криейки изтощението си зад широко отворени, внимателни очи.
— Бъди мила, бъди сладка — продължи майка й. — И прави всичко, каквото поиска от теб. Ясно ли е?
Ив кимна с непроницаемо лице.
В последния офис междинната врата беше отворена. В рамката й стоеше Карл Донат. Беше висок мъж, около петдесетгодишен, с оредяваща прошарена коса и изискан вид.
Той се усмихна и протегна ръце.
— Иви! Най-бляскавата ми звездичка! Влез, миличка. Чакахте.
Майката на Ив се наведе, за да оправи роклята на дъщеря си, и пошушна в ухото й:
— Не забравяй, това е кариерата ти!
После с усмивка я бутна напред и отстъпи назад, понеже вратата се затваряше.
Това бе лична среща.
В кабинета господин Донат протегна ръце.
— Ив, колко приказно красива изглеждаш днес! Ела тук, седни до мен на дивана.
Ив го послуша. Когато сядаше до него, я лъхна скъп одеколон и аромат на пури. Усети излъчването на неустоимия му чар. Той се държеше бащински с всичките си знаменитости, особено с децата, понеже от тях студиото печелеше най-много. Децата актьори бяха основна част от филмите в тези години. Усилните времена правеха публиката сантиментална и тя искаше колкото може повече фантазия, когато отиваше да се забавлява с трудно припечелените си пари. Децата задоволяваха тази необходимост и пълнеха касите.
— Как си днес, миличка? Работата върви ли?
— Да, господин Донат — усмихна се благодарно Ив.
— Надавам се, че не те мъчат много! А учението в ред ли е?
— Да, сър.
— Прекрасно! Знаеш ли, Иви, ти си най-бляскавата звезда на моя небосклон. — Той я погали по бедрото, което изглеждаше кукленско под широката му ръка. — Винаги идвай право при мен, ако не се отнасят добре с теб. Право при татко. Нали знаеш? — Тя кимна. — Имам много приятна изненада за теб. Студиото замисля нещо ново и вълнуващо за бъдещата ти кариера, което ще ти помогне да литнеш към висините с още по-главоломна бързина. Надявам се, че никой не ти е казал предварително. Исках аз да ти го съобщя.
Сега и двете му ръце лежаха гальовно и ласкаво върху бедрата й.
„Не чувствай нищо.“ Зад слънчевата си детска усмивка Ив се готвеше затова, което неизменно предстоеше. Нищо от блестящото й изпълнение пред камерата този ден не можеше да се сравни с новата роля, която се очертаваше. Но тя щеше да се справи. Думите на майка й още кънтяха в ушите й: това е кариерата ти. Най-важното от всички мамини правила, същината на всичките й наставления. Няма невъзможни жертви, когато става дума за Кариерата.