— Ти знаеш, че искам само да си щастлива, нали? — мълвеше шефът на студиото. — Всички филми на света, всички милиони приходи, взети заедно, не означават нищо за мен, ако милото ми момиченце не е щастливо. Знаеш го, нали?
— Да, сър.
— Браво. Много добре.
Ръцете му повдигаха полата й. Нагоре и още нагоре. Едрите пръсти се плъзнаха по бедрата, към сърцевината на тялото й. Тя чу тежко дишане в ухото си и усети усмивката му някъде в косата си.
„Не чувствай нищо. Ти не си тук. Ти си някъде другаде.“
Тя наистина беше другаде. Ръцете под полата вече опипваха кръста й, но Ив бе далеч. Напусна тялото си и се пренесе там, където нямаше чувства, вълнения, ужас и болка. Там, където бе свикнала да ходи през хилядите часове, прекарани пред камерата или с хората от рекламния отдел, когато изнемогата, гладът и нуждата да иде до тоалетната ставаха тъй непоносими, че повече не можеше да издържа. Това убежище й бе служило през всичките години, откакто бе холивудска актриса. Сега щеше да й послужи отново.
— Моето момиче — шепнеше Карл Донат и ровеше в малкото й ухо с дебелите си устни. После я притегли към себе си и в гърлото му се надигна сподавен стон. — Момичето на татко.
3
12 септември 1930 г.
На хиляда и четиристотин мили от Холивудското студио, където Ив Синклер неуморно се трудеше, за да напредне в кариерата, шест мъже се потяха под жаркото слънце на Оклахома и въпреки дружните си усилия едва се справяха с огромната тежест на сондата, която се мъчеха да повдигнат.
Бяха работници от петролодобива и подменяха накрайника на сондата, износен и обезформен от работа дълбоко под земята, в дъното на петролния кладенец, където трошеше скалите на ситни парченца. Беше закачен за тежките пръти, които слизаха с него в шахтата и чийто товар щеше да се прибави към огромната ударна сила на новия накрайник.
Мъжете пъхтяха от усилие и го местеха в разни посоки, някои псуваха, когато накрайникът се разклащаше и се блъскаше в стените на дупката, докато накрая прилегна и се приплъзна на мястото си.
Джулиан Флаг, който ги съзерцаваше от привилегированата си позиция на надзирател, свали каскет и изтри чело. За разлика от сондьорите той бе с риза въпреки горещината. Беше мършав и блед и не обичаше да излага кожата си на безмилостното оклахомско слънце. Мразеше слънцето почти толкова, колкото и работата.
Джулиан Флаг си бе издействал да бъде надзирател за този ден от началник-смяната, комуто бе станал любимец с множество дребни услуги и над четири години раболепие. Сега наблюдаваше работниците и се радваше, че не е сред тях. Повечето все се оплакваха, понеже мразеха опасния труд с тежките машини. Много от тях в миналото бяха сериозно ранявани от сондата.
Те знаеха добре, че са щастливци, защото все пак имаха работа. Поради трудните времена хиляди петролоработници из целия Запад бяха на улицата. Въпреки че кладенците продължаваха да носят пари, собствениците смятаха, че им вършат благодеяние, когато ги наемаха, и им даваха ниски заплати без никакви надбавки. Работниците бяха изправени пред убийствен труд, дълги работни дни, тежки условия и безбожно ниски надници. В резултат на това мнозина работеха колкото можеха по-малко и гледаха да се измъкнат от опасните задачи. Но в случай като днешния спасение нямаше, и бяха принудени да поемат риска. Затова се и оплакваха.
Един от тях обаче не издаваше звук. Тъкмо към него гледаше Джулиан Флаг.
Наричаше се Джоузеф Найт. Беше дошъл на сондажа преди шест месеца. Млад, деветнайсетгодишен младеж, който изглеждаше доста възрастен за годините си. Може би причината бе в огромните му мускули и в здравия бронзов загар на кожата, който сега добре се виждаше, защото и той като другите бе гол до кръста. Изглеждаше най-малко на двайсет и пет с тия яки гърди, мощни рамене и силни ръце. А квадратната му челюст и спокойните тъмни очи излъчваха несъответстваща на младостта му целеустременост. Физическото му превъзходство над останалите беше очебийно. Не издаваше звук, когато се напрягаше и тежките му мишци изпъкваха на слънцето под слоя прахоляк, който покриваше всички. Дори в усилието му прозираше призванието на безмълвния водач. Беше по-силен от другите и целенасочено поемаше по-голяма част от товара, за да ги облекчи. Това ги насърчаваше и удвояваше силите им.