Семената бяха посети. Хубавата, кокетна и млада Бети само трябваше да отгледа кълновете им в славното бъдеще.
Тази вечер Денинг Лоури мълчеше повече от обикновено на масата, докато вечеряше с дъщеря си.
— Какво си се замислил, татко? — попита Бети и сбърчи хубавото си носле.
Той се усмихна. Любуваше се на свежото й младо лице. Кестенявите къдрици, млечнобялата кожа и дяволитият израз на очите й винаги го омайваха.
— Нищо интересно за теб, мила. Просто бизнес.
Не искаше да я занимава с мрачните си мисли, въпреки, че не излизаха от главата му.
Бе получил информация, че един от надеждните млади сондьори, нает от него през последните месеци, симпатизира тайно на профсъюза.
Момчето се казваше Джоузеф Найт. Проявяваше се като силен и добър работник и бе роден водач. Беше се харесал на началник-смяната с някои умни идеи за организацията на сондажа и Лоури, който винаги бе в течение на всичко, знаеше за това. Младежът му допадаше и той мислеше скоро да го повиши.
Найт бе хубаво момче, с тъмна коса, изразителни черни очи и здраво мускулесто тяло — идеалният работник. Говореше малко, но сдържаността само придаваше тежест на думите му. Не разсейваше другите, а си вършеше работата бързо и добре. Това бе необичайно качество в една професия, където леността бе станала отличителен белег. Денинг Лоури смяташе Найт за едно от най-добрите момчета, които бе наемал от двайсет години насам.
Ала сега за Найт се чуваха лоши неща.
Информаторът — сигурен човек на име Флаг, бе категоричен. На Найт не биваше да се вярва. Бяха го виждали в града с профсъюзни дейци и го бяха чували да поощрява недоволството сред хората от бригадата си.
Това бе неуспех за Лоури. Той се надяваше до края на годината да направи Найт шеф на бригада, дори началник-смяна. Найт имаше всичко необходимо, за да стане идеалният началник-смяна. Беше скромен, схватлив и сериозен, а и работниците го уважаваха.
Но за жалост, както, Лоури се бе научил в продължение на две десетилетия в този бизнес, точно сериозността и духовната почтеност бяха опасни. Защото такива хора твърде често се обръщат към профсъюза и се борят за по-добри работни условия. Въпреки че бяха по-добри от другите работници, често се налагаше групата да се чисти от тях, както градината се чисти от бурени. Те сееха размирие и недоволство. Началник като Лоури трябваше да знае как да намира хора, които работят добре, без да са прекалено почтени, които гледат сериозно на задачите си, но не дотам, че да искат да се обединяват. Трудно бе да се поддържа такова равновесие.
Очевидно Найт накланяше везните, и то в неправилна посока.
Бети каза нещо, но баща й, потънал в тревожните си мисли, не я чу.
— Какво рече, миличка?
Тя се засмя.
— Къде си, татко? Не мога да повярвам, че проблемите ти са чак толкова сериозни!
Той въздъхна и погали ръката й.
— Един от работниците ми излезе размирник. Това е сериозно. А беше свестен. Поне аз мислех така.
— Как се казва? — запита Бети.
— Найт. Джо Найт.
Бети присви устни с отвращение.
— Щом е за него, и аз можех да ти го кажа.
Баща й я изгледа учудено.
— Какво? Откъде познаваш Джо Найт?
Струваше му се невероятно, че дъщеря му може да знае името на прост сондьор.
— Е, не че го познавам — поправи се тя, — но съм го виждала. Много е надут.
Бащата погледна изумено дъщеря си и настръхна.
— Да не те е обидил нещо?
— Не, не — засмя се тя. — Дори не съм разговаряла с него. Просто как да ти кажа… той си мисли, че никоя жена не може да му устои или нещо такова. Не ме учудва, че е размирник. Въобразява си, че с него започва и с него свършва светът…
Денинг Лоури бе объркан и смутен. Очевидно Найт не беше правил неприлични предложения на драгоценната му дъщеря. Ала думите й все пак го разтревожиха. Добре знаеше колко много момичетата в града харесват Найт. Така че думите на Бети, прибавени към наученото от информатора, му помогнаха да вземе решение.
Трябваше да се отърве от Джоузеф Найт.
Същата вечер Денинг Лоури надълго разговаря с майстора си.
Нареди му да събере четирима здравеняци от сондажа — същите, от чиито услуги вече се бе възползвал, за да се избави от други размирници, и които знаеха как да пречукат човек така, че животът му да виси на косъм, без да оставят много следи за полицията.