Сега Кейт си спомни за пистолета.
Загреба обратно към брега, втурна се в къщата, върна се с него и загреба в друга посока. Спря на около сто метра от мястото, където бе изхвърлила Куентин, и метна и пистолета в езерото.
Седна за миг, загледана в огряната от лунна светлина вода. Само тя и езерото бяха посветени в нейната тайна. Куентин вече никога нямаше да може да й вреди.
После се върна в къщата. Чакаше я работа.
Цялото й тяло се тресеше, земетръсни вибрации бушуваха под кожата й, но не й пречеха да върши това, което трябваше. Свали чаршафите и ги смени с нови. После пребърка дрехите на Куентин. Намери портмонето му, малко дребни пари, джобно фенерче и връзка ключове — от кола и още някакъв ключ, сякаш от сейф. Имаше и ключ от стая номер 412 в хотел „Брукмонт“.
Кейт натъпка чаршафите и дрехите на Куентин в две калъфки за възглавници. Извади ги навън и ги остави до вратата.
После затърси колата на Куентин. Познаваше добре местността около хижата и само след няколко минути я откри. Отвори вратата с ключа, който бе взела от панталоните на Куентин. В багажника намери кафявия плик със снимките и негативите. За миг се унесе в мисли, питаше се кога ли бе имал намерение да й ги даде.
Пъхна плика в калъфката с дрехите на Куентин. Хвърли и двете калъфки в багажника на колата. После се върна в хижата, намери туба с пет литра бензин, сложи и нея в колата.
Изчисти хижата основно и изтри всички следи от Куентин и себе си. За щастие в спалнята нямаше кръв. Не бе проникнала през покривката на леглото. Избърса всичко, за да изтрие отпечатъците, стараейки се да се сети къде Куентин може да е пипал.
После взе душ, за да измие кръвта от себе си. Когато излезе от банята, добре огледа всичко за последен път. Искаше да е сигурна, че къщата изглежда както обикновено. Облече дрехите, с които бе дошла от Холивуд, и сложи джинсите и тениската в багажника на колата на Куентин при другите дрехи.
Беше време да тръгва.
След като заключи хижата, отиде до пристана и се загледа в черната повърхност на езерото. Дъхът й секна за миг — стори й се, че вижда нещо над водата. Тялото на Куентин, престъплението й, което излизаше на повърхността, за да я издаде… После осъзна, че греши. Беше просто лунната светлина по водата. Обърна се обратно и се запъти към гората.
Измина с колата на Куентин няколко мили по безлюдни странични пътища, докато стигна до едно пусто сметище. Там заля дрехите и калъфките с бензин, напъха ги в метален бидон и ги запали. Търпеливо зачака, загледана в горящите дрехи, като разръчкваше с пръчка димящия куп. Пред очите й горяха снимките, на които бе гола в ръцете на Крис Хетинджър. Остана там и старателно поддържаше огъня, докато не изчезна всичко и не остана само неузнаваема пепел.
Погледна часовника си. Беше дванайсет и петнайсет.
Влезе отново в колата на Куентин и я закара в Холивуд.
Знаеше много добре, че не може да я остави до къщата или другаде наблизо. Това бе най-важното. Трябваше да я върне някъде до хотела на Куентин в Холивуд.
Двата часа кормуване сякаш изминаха за миг. През цялото време Кейт не мислеше за нищо друго, освен за живота си с Джоузеф Найт и за това, което правеше, за да го спаси. Равномерното треперене на крайниците й не спря през целия път.
Иначе продължителното влизане в Лос Анджелис откъм планините се оказа лесно, защото в този час по шосетата почти нямаше движение. Кейт спря до една телефонна будка и намери в белите страници адреса на хотел „Брукмонт“. Откара колата дотам, пообиколи набързо района и паркира на улицата, на две преки от хотела. Изтри отпечатъците от пръстите си по кормилото, лоста за скоростите и ключовете, после ги остави на таблото. Другите ключове запази.
Погледна ръчния си часовник. Беше само два и половина. Имаше пред себе си цялата нощ.
Щеше да има нужда от нея.
Оставаше въпросът с нейната кола. Тя бе паркирана до къщата при езерото. Трябваше да я прибере.
Бе мислила за този момент, докато караше надолу. Това бе най-опасното от всичко, защото бе необходимо да рискува и да се довери на друг човек.
Отиде до близкия телефонен автомат и набра един номер.
Обади се плътен мъжки глас — напълно бодър. Тя се усмихна. Беше предположила, че ще е буден по това време.