— Сигурна ли си? — попита я отново. — Говоря ти открито, изглеждаш ми съсипана. Не вярвам да успеем да завършим нещо.
— Нека опитам само още веднъж… — повтаряше Кейт. Но неочаквано млъкна. В дъното на снимачния павилион стоеше Норман Уеб и й правеше знаци, че всичко е наред.
— Джо, мога ли да взема малко почивка? Трябват ми само няколко минути, за да се съвзема…
Мъжът й все още изглеждаше загрижен. Кейт витаеше някъде далеч и не бе на себе си.
— Добре. За всички пет минути почивка — обърна се той към останалите на площадката. — Ще започнем отново със същата сцена.
Кейт се извини и забърза към фургона си. Норман я настигна по пътя.
Изразът на очите й недвусмислено показваше колко е притеснена.
— Успя ли…
Норман се наведе напред и зашепна конспиративно.
— Задачата е изпълнена, шефе. Не само че изчистих мястото, но и всичко изнесох, като оставих ключа от стаята вътре на масата. Все едно, че си е събрал партакешите и е заминал. Нещата са в един куфар, дадени на багаж на автобусната спирка.
Той бръкна в джоба си и й подаде ключ от гардероб.
— Ето. Доколкото знам, това е единствената следа. И тя е твоя.
Кейт нервно държеше ключа в ръка. Беше пребледняла.
Норман я погледна.
— Всичко наред ли е, миличка? Не вярвам да е чак толкова сериозно. Повярвай ми, всичко взех.
Тя го погледна с молба в очите.
— Норман, какво намери в онази стая?
— Лични вещи. Две евтини спортни сака, обувки, един вестник с оградени понита на спортната страница — от това наемателят ми стана симпатичен, който е да е той — и четка за зъби. Нищо по-специално. Всичко е в куфара. С изключение на това.
Той подаде на Кейт сгънато листче. Тя го погледна. На него с почерка на Куентин бяха записани указанията за пътя до планинската къща.
— Това беше единственото в стаята, което може да е някаква нишка към самоличността на наемателя — каза Норман. — Освен може би отпечатъците му. Но на подобно място могат да се намерят отпечатъци от хиляди хора.
Кейт се загледа в листчето, мислейки за снощната сцена в хижата. После го сгъна и го прибра в джоба си.
Ключът от гардероба с куфара беше още в ръката й. Тя го стисна, сякаш в него се криеха съдбата й или гибелта й.
— А не намери ли… — Тя се запъна. — Не намери ли нещо друго? Нещо скрито? Разбираш ли, мисля, че там е имало нещо скрито…
Норман поклати глава.
— Душко, прехвърлих цялата стая като същински Шерлок Холмс. Нищо.
Тя въздъхна с облекчение. Сети се за ключа от сейфа, който бе намерила в дрехите на Куентин. Ако съществуваха дубликати на снимките и негативите — а познавайки Куентин добре, можеше да е сигурна, че съществуват, трябваше да са в сейфа, където и да беше той. А след като Куентин го нямаше, за да го отвори, той нямаше да бъде отворен никога и съдържанието му нямаше да бъде открито.
Изваждайки Куентин от играта, тя се бе спасила.
— Благодаря ти, Норман. Ти ми направи огромна услуга.
Норман Уеб се усмихна и я потупа по ръката.
— За теб винаги, миличка. Винаги.
Тя го погледна благодарно в очите. В светлокафявите ириси видя само приятелство.
9
Кейт бе сама в къщата в Бенедикт Каньон.
Джо правилно бе почувствал, че тя просто не може да работи както трябва в състоянието на изнемога, в което се намираше, и я освободи от студиото за следобеда. Без да иска обяснения за тревогите й, настоя да си отиде вкъщи и да си почине. Тя коварно прие предложението му със съзнанието, че я чака важна работа, преди да се прибере у дома.
Сега неспокойно се разхождаше напред-назад като затворена в клетка тигрица, която мери в крачки заточението си и безмълвната си ярост и изпада в паника от погледите на любопитните и безразлични към тайната й болка посетители на зоологическата градина.
Сякаш нещо от миналото, от тъмния свят извън любовта й към Джо я затваряше зад някаква преграда. Нещо прекалено зловещо, за да се бори с него въпреки всичките й отчаяни действия и извънредните й предпазни мерки.
Бе изхвърлила куфара на Куентин в едно сметище на миля оттук. Беше празен. Предварително извади личните му вещи и ги разпиля из боклукчийските кофи около холивудските възвишения.
Всички следи от притежанията на Куентин в хотелската стая бяха вече унищожени, включително — което бе най-важното — бележката с неговия почерк. Тази сутрин Кейт я бе изгорила във фургона си в „Монарк Пикчърс“.