И ето че шансът му се бе предоставил. И то най-неочаквано, в лицето на един съсипан холивудски драскач на име Норман Уеб.
След като детективите на Хейс се оказаха неспособни да открият каква да е скандална проява в поведението на Джоузеф Найт и на младата му жена, Хейс започна да се интересува от необикновената дружба на Кейт Хамилтън с Норман Уеб. Имаше голяма възможност Норман да знае някои неприятни подробности около Кейт и Джо или пък да открие такива.
Скоро Хейс научи, че Норман Уеб е не само пропаднал писател. Той бе също закоравял комарджия, чиито залагания го бяха вкарали в доста сериозни затруднения с местните лихвари. Човек, чиято личност все по-бързо деградираше.
Хейс нареди на детективите да държат под око и Уеб просто за да е сигурен, че е опитал всичко.
А сега това неочаквано се бе изплатило, и то тъкмо когато Хейс имаше най-голяма нужда.
Предната седмица Кейт се бе срещнала на булевард Унгапър с някакъв мъж, с когото детективите на Хейс не я бяха виждали преди. Бяха го проследили до хотел „Брукмонт“ и бяха установили наблюдение над него.
После, във вторник вечерта, когато си проправял път през трафика със стария си пакард, го бяха изгубили от очи. Това бе провал за тях, но показваше, че са на добра следа. Непознатият явно бе доста важна птица, за да прави специално усилие да се скрие от преследвачите си.
По чиста случайност същата нощ в два и трийсет сутринта дежурният, наблюдаващ бунгалото на Норман Уеб, видял как той излиза с колата си и се среща не с друг, а с Кейт Хамилтън, която го чакала в централен Холивуд. Норман закарал Кейт в планината до едно езеро, където се знаеше, че тя и мъжът й притежават хижа. Двамата се бяха върнали с две коли — на Кейт и на Норман.
Детективите разбраха, че са попаднали на следа.
На другата сутрин продължиха да наблюдават хотела на тайнствения непознати — о, чудо! — там се появил Норман Уеб, влязъл в сградата и половин час по-късно я напуснал с куфар в ръка, какъвто на влизане не бе носил. Предал куфара на гардероб на автобусната станция, после бързо отишъл в „Монарк Пикчърс“, където се видял с Кейт и разговарял с нея.
Какво имаше в този куфар? Каква бе авантюрата, в която Кейт и Норман бяха замесени? Какво бе станало с тайнствения непознат?
Тук вдъхновението осени Брайънт Хейс. Той повика Норман Уеб в домашния си кабинет. Разказа му достатъчно за това, което детективите му бяха видели, и го накара да си мисли, че знае за участието му в сериозно престъпление. Игра грубо и го накара да се изплаши за свободата си. После му предложи да потули всичко, което ужким знае, да изплати комарджийските му дългове и му обеща голямо бъдеще с много пари и сценарии при условие, че предаде онова, което бе намерил в хотелската стая.
След очебийна вътрешна борба Норман се огъна. Даде на Хейс това, което той искаше. Плик, пълен със снимки.
В този момент Норман бе някъде в Тахо, Рино или Лас Вегас, броеше нечестно придобитите си пари и чакаше да се свърши с разпъването на кръст на Кейт Найт, след което щеше тихомълком да се прибере в Холивуд.
Норман се бе държал като типично холивудско създание. Той всъщност обичаше Кейт и благоговееше пред Джо Найт. Но приятелството не може да се мери с холивудския договор, особено когато алтернативата е затворът.
И сега изобличаващите доказателства за миналото на Кейт се мъдреха на първа страница на Колдър Съдърландовия „Холивуд Инсайдър“ за радост на Съдърланд, за вечно съжаление на Кейт Найт и за неимоверно щастие на Брайънт Хейс.
Кейт щеше да бъде унищожена от тези снимки за броени часове. А Джоузеф Найт, истинският виновник за всичко, щеше с един удар да е принуден да се откаже и от филма, и от героинята си. Несъмнено до няколко седмици щеше да се разведе с Кейт.
След пет дълги години безуспешни опити Брайънт Хейс си отмъщаваше най-вероломно на Джоузеф Найт. И ако „Континентал“ успееше да реализира финансовата година, на която Хейс се надяваше, с помощта на изваждането от играта на „Сбогом на любовта“, това щеше вече да е удар, позволяващ на Хейс напълно да неутрализира вредното влияние на Арнълд Спек в управителния съвет и да поеме самостоятелно властта над съдбините на „Континентал“.
Хейс бе доволен от себе си. Беше се подчинил на златното правило в Холивуд. Изчака. Преглътна не едно унижение с усмивка, защото знаеше, че днешното унижение е утрешно отмъщение. Проучи слабостите на всички, които се опълчваха срещу него, и когато шансът му отново се появи, бе готов.