Всеки си имаше ахилесова пета. В случая с Джоузеф Найт това бе Кейт Хамилтън. А в случая с Кейт това бе нейното минало и най-добрият й приятел Норман Уеб.
Битката бе приключила. Оставаше само Найт да капитулира, както капитулира Норман.
Докато Хейс размишляваше така, телефонът на бюрото му иззвъня. Беше един от неговите заместници.
— Реших, че бихте желали да научите сър, че Нравственият легион е насрочил разглеждане на случая Катрин Хамилтън. Обсъжда се спиране от разпространение на новия филм на Найт, при положение че главната роля се изпълнява от Хамилтън.
— Кога е делото? — попита Хейс.
— В понеделник — отвърна заместник-президентът. — Искат да сте там, защото вие сте предоставили снимките на „Инсайдър“.
Хейс се усмихна. Легионът му предлагаше място в първите редове за жертвоприношението на Кейт Хамилтън.
— Добре — отвърна. — Няма да го пропусна за нищо на света.
Хейс стана и тръгна към басейна, за да поплува.
Остави негативите в чекмеджето на бюрото си.
Не си даде труда да ги заключва в сейфа си.
В края на краищата това бе собствената му къща.
Кейт седеше в къщата в Каньона и окаменяла като статуя гледаше заглавната страница на „Холивуд Инсайдър“.
Срещу нея на масата седеше Джоузеф Найт.
Таблоидът бе излязъл днес и адвокатите на Оскар Фройнд бяха телефонирали в панически ужас да се осведомят дали снимките са истински. Джо ги държа настрана от Кейт до края на снимачния ден и я отведе направо вкъщи, за да обсъди всичко с нея, преди да реши дали да спре снимките на филма, или да продължава.
Сега Джоузеф Найт внимателно се взираше в очите на жена си.
Кейт току-що му бе казала всичко. За бягството си от къщи, за краткия си нещастен брак с Куентин, за влюбването си в Крис Хетинджър и за ужасната смърт на младежа.
Всичко, с изключение на убийството на Куентин.
По лицето на Джоузеф Найт нямаше нито ревност, нито упрек. Но имаше тъга.
— Мислех, че те познавам толкова добре — говореше той. — Мислех, че съм с теб, за да ти помагам, за да те подкрепям. Става ми болно, когато си помисля, че е трябвало сама да страдаш с тези спомени, без никаква помощ от мен…
Кейт го погледна.
— Това бе част от миналото ми. Споменът за това момче, за това, което Куентин му причини, и за моето участие направи от мен това, което съм, Джо. Празна черупка. Когато те срещнах, сякаш се родих отново. Чувствах, че преди теб не съм съществувала. Да погледна отново назад, бе последното, което исках.
Той докосна ръката й. Тя почувства, че я разбира.
Найт не каза за какво мисли. Той също имаше тайни. Неща, за които не й бе казвал, защото искаше да е единственият, който ги помни, или защото не искаше да ги помни. Пред очите му за миг проблесна женско лице, обзето от страст, и горяща кола.
— И как се случи това? — попита, като погледна към таблоидния вестник на масата между тях.
— Куентин ме намери. Преди десет дни. Заплаши ме, че ще използва снимките. Искаше пари. Много пари. Аз…
Не й стигаха думи. Как да признае на мъжа си, че е убийца?
Но тя вече бе крила толкова много и толкова дълго… Какво й бяха помогнали лъжите?
— Опитах се да го спра — каза най-после. — Мисля, че не успях.
Настъпи мълчание. Двамата измерваха пропастта, която ги разделяше въпреки любовта им. Сякаш в момента ги обединяваше огромна печал.
— Трябваше да ми кажеш — каза Джо. — Аз щях да се погрижа за всичко вместо теб.
Кейт кимна унило. Може би наистина трябваше да помисли за това. Куентин Флауърс, евтин мошеник, нямаше да може да се мери с Джоузеф Найт.
Но нали основната цел на действията й бе да държи Джо настрани от миналото си. Мисълта, че Джо и Куентин може да се срещнат, да говорят, бе прекалено ужасна за нея. Бе направила единственото, което можеше.
— Какво… ще правим сега? — попита отчаяно.
Джо улови и двете й ръце.
— Ще посрещнем това, което ще ни се случи. Заедно.
— Заедно… — промълви Кейт, хващайки се за скъпоценната дума като за спасителна сламка. Но гледаше встрани от мъжа си.
— Вече и последната пречка, която ни разделяше, не съществува — продължи той. Гласът му бе сериозен както никога преди, дори в най-интимните им мигове. — Нека оставим светът да стоварва всичките си злини върху нас. Вече никога няма да ни раздели. Да си го обещаем ли?