Беше Рей, коленичил до леглото й. Лъхаше на алкохол. Тя се привдигна на лакът. Беше някак необичайно напрегнат.
— Какво… Какво има?
— Нищо. Нищо няма — отвърна той с надебелял от алкохола глас. — Хайде, успокой се!
— Какво правиш тук? — Тя започна да се плаши. Беше само по нощница под завивките. — Къде е майка?
— У баба ти, нали ти казах — отвърна той. — Защо питаш?
— Ами… какво искаш от мен?
Рей се усмихваше в тъмното.
— Няма да си дойде до сутринта. Тук сме само ти и аз, малката.
Тя се дръпна назад под завивките.
— Остави ме на мира. Махай се.
Той поклати глава.
— Недей да бързаш толкова.
После бавно улови чаршафа, с който бе покрита. Тя се опита да го изтегли към себе си, но той го отметна. През нощницата ясно се очертаваха момичешките й гърди и тънкият кръст, от който тръгваха заоблени хълбоци и дълги, красиви бедра.
— Страшно парче си, принцесо. Много отдавна ми бягаш.
Тя го погледна изумено. Не можеше да повярва на очите си.
Години наред Рей бе изпълнявал само ролята на неприятна вещ в живота й, на безформено мъжко присъствие върху дивана на долния етаж, на по-противната половинка на равнодушната й майка.
Едва сега ясно си спомни как през последните месеци я гледаше с влажни, блеснали очи. И едва сега разбра скритата причина за новата свирепост, с която се вихреха кавгите му с майка й. Нещо й подсказа, че тази нощ, която тихо бе приближавала вече няколко години, най-сетне тегнеше над нея със съдбовна неизбежност.
Ръката му се протегна и се настани върху нея. Тя усети силен натиск по гърдите си, докато Рей полека се наместваше отгоре й с цялата си тежест. Опита да се извие настрани, но ръката му здраво я държеше.
— Не се опъвай. Това е то природата. Знам, че ти се иска.
Неочаквано я възседна и я сграбчи. Киселият му дъх обля лицето й. Усещаше как твърдостта между краката му се притиска в слабините й. Никога преди не се беше чувствала така впримчена, така насилвана.
Изведнъж я обзе ярост. Нямаше да позволи на тази пияна свиня да прави с нея каквото си иска. Заизвива се насам-натам, но той я бе приковал към леглото. Кой знае защо, не се развика. Не искаше да привлича съседите, за да не разберат за срама й. Трябваше по някакъв начин сама да се пребори с Рей.
Успя да задържи ръцете си пред гърдите му и мощно го блъсна. Но той я стискаше здраво. Беше много по-силен.
— Хайде де, принцесо, много си високомерна! — смотолеви прегракнало.
Тя продължаваше с една ръка да го блъска в гърдите, а с другата му зашлеви плесница.
Той й отвърна с още по-силна. После рязко дръпна нощницата й и я разкъса отпред. Явно беше много пиян и нищо не можеше да го спре.
Млечнобелите момински гърди се оголиха. От устните му се откъсна проточена въздишка. Затисна двете й ръце, наведе се и зарови глава в зърната й.
При допира на езика му нещо я проряза. Обзе я ужас.
— Махай се от мен — изсъска му. — Махай се или ще те убия.
Той не отвърна. Устата и езикът му шареха по целите й гърди, ближеха ги, смучеха ги. Тялото й се тресеше като обезумяло под тежестта му. Усещаше как вече се движи отгоре й и търка слабините си в нея.
— Ще видиш — шепнеше. — Знам как да го направя, че да ти стане хубаво…
Движенията му се учестиха. Опита се да я целуне, но тя извърна лице. Загърчи се диво под него, едва се сдържаше да не закрещи.
Откъм вратата долетя спасителен глас:
— Ах ти, малка пачавро!
Погледна нагоре и срещна убийствения поглед на майка си.
— Майко, спри го! — извика.
Рей се укроти. Тя усети как тялото му се стяга.
Майката се хвърли напред и с разтворен пестник стовари тежък удар по слепоочието на Рей.
— Махай се от нея! — изсъска. — Махай се оттук, по дяволите!
В следния миг Рей изчезна. Сега я бе възседнала майка й и я удряше с две ръце по лицето.
— Ах ти, проклета малка пачавро! — съскаше тя. — Знаех си аз! Трябваше да се сетя! Трябваше да се сетя! Добре, че си дойдох. Аз подозирах нещо такова. Знам ги мъжете…
Кейт бе като поразена от гръм. Не разбираше защо майка й я удря. В края на краищата жертвата бе тя.
— Откога е това между вас двамата, а? — съскаше майката. — Кога започнахте? Господи, ще те убия. Трябваше да се досетя. Ах ти, курветино!…
И продължи да удря Кейт с всички сили, размахваше бясно, почти механично ръце и съскаше:
— Мръсна пачавра! Как не ми дойде на ума! Господи, каква глупачка съм била…