Кейт, която щеше да роди неговото дете…
Ив потъна в размисъл за любовта между Джо и Кейт. Двамата си подхождаха идеално. Нямаше друг мъж на света силен като Джо. Нямаше друг, тъй сигурен в отношенията си с околните. Странно, но търпимостта на Джо към другите около него, която тъй силно контрастираше с виковете и избухванията на останалите продуценти и режисьори, идваше от факта, че той познаваше слабостите на околните и им ги прощаваше. Отнасяше се с тях със загриженост и уважение, с внимание, но и извличаше най-доброто от тях. Можеше да го прави поради пълната увереност в собствените си сили, които сякаш се предаваха на тези, които работеха с него.
Мислейки така, Ив мрачно си припомни несръчния си опит да го прелъсти и непростимото си детинско поведение по време на снимките. Отблъсквайки я, Джо се бе държал също тъй сдържано и спокойно, както и по-нататък, когато, останал без избор, я изгони. Нито за миг не изгуби достойнството си, дори когато тя си послужи с всички възможни трикове, за да го извади от равновесие, да го ядоса, да го нарани.
Ако тогава го бе познавала по-добре, щеше да знае, че както капризите на жените, така и физическите им прелести не му оказват влияние.
Колко ли възхитен, колко ли изпълнен се е почувствал, когато за първи път е срещнал Кейт, която едничка сред жените имаше уважение към себе си, тая способност, която я пазеше от покварата и гнилостта на света и от най-предния пост на корупцията му — Холивуд? В деня, когато очите му са я срещнали и са открили в нея оная необикновена вътрешна светлина на духовна сила, която толкова дълго бе търсил напразно, Джо сигурно си бе казал, че е най-щастливият човек на света.
А когато е видял, че камерата му може да обхване тая светлина, сигурно се е почувствал галеник на боговете.
Тогава нямаше нищо чудно, че почти веднага след като бе срещнал Кейт, се бе оженил за нея и я бе направил звезда. Вероятно не се е колебал дори и за миг, че тя е жената, която бе чакал цял живот.
От този момент те двамата и бракът им бяха станали легенда. Не можеха да направят и една крачка, без целият филмов свят да реагира и да обърне към тях поглед на възхищение и почуда.
А сега Кейт щеше да роди неговото дете.
Ив погледна към Джо. Щеше да каже нещо, но видя, че е заспал. Унесен от клатушкането на колата, бе задрямал, вероятно победен от безсънната нощ и неспирно пулсиращата болка. Както се бе свил в седалката на малката кола, изглеждаше много спокоен и уязвим.
Наближаваха Коултър Бенд — най-стръмната и страшна за очите част от спускането. Пътят пълзеше по ръба на огромен каньон, чийто склон слизаше стремглаво надолу до над триста метра дълбочина. По средата на пропастта няколко скалисти върха се издигаха ядовито към небето, сякаш изпружени от безцелна вътрешна сила, която ги изпълваше с отчаяние и глад.
На това място предпазните перила бяха ниски — най-обикновена усукана жица, закрепена за ниски стоманени колове. Имаше предупредителни знаци: „КАМИОНИ КАРАЙТЕ НА НИСКА ПРЕДАВКА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДЕСЕТ МИЛИ“. По тази отсечка шофьорите стискаха по-здраво воланите, а жените в колите затаяваха дъх и затваряха очи.
Ив отново погледна към Джо. Той бе напълно изключил за околния свят. По лицето му бе изписана болка — сянка от напрежение и усилие в съня. И все пак в него имаше нещо неизказуемо спокойно. Може би сънуваше Кейт.
Ив погледна отново към пътя, после към празното пространство отвъд склона. Усмивката й се стопи. Защото в този момент безжалостното и ослепително слънце бе изпратило дълбоко в съзнанието й златен лъч на яснота.
Тя се почуди как не бе помислила за това по-рано. Струваше й се, че то открай време е стояло пред нея. Но не го е проумявала. Беше се наложило да се издигне над земята както сега, сама с Джо, за да го разбере.
„Ти имаш детето му“, помисли, когато лицето на Кейт застана пред очите й. Заедно със светлината на любовта си той бе дал на Кейт своя дар за вечността и за безсмъртието. Бъдещето бе за Кейт. Но това не бе целият Джоузеф Найт. Другата половина — тъмнината в него, бе за Ив. Не беше ли тъкмо това празнината, която през цялото време я догонваше и преграждаше пътя й към бъдещето, както бе преградила пътя й към сърцето на Джоузеф Найт?
На света има правосъдие. Това бе истина, която Ив едва сега осъзнаваше, и с всички сили се залавяше за нея. През всички тези години тя бе живяла като половин жена, с половин сърце и бе куцукала като недъгава през времето. Но сега, в този скъпоценен миг й се предоставяше възможност отново да стане цяла. Найт бе направил Кейт цяла. Сега щеше да извърши същото и за Ив.