Кейт не се обърна. Гледаше пътя право пред себе си.
— Кво правиш по тия места? — продължи да разпитва шофьорът със същия сериозен вид на анкетьор.
— Дошла съм на гости — отвърна Кейт.
— На гости — повтори шофьорът.
Сега се усмихваше. Имаше неприятна усмивка.
Кейт крадешком погледна към задната седалка. Там имаше двама младежи, и двамата пушеха цигари и крепяха бутилки бира между коленете си. Единият се изхили цинично, когато я видя, че го гледа.
Движеха се по-бързо, най-малко с петдесет-шейсет мили в час. Колата подскачаше по неравния полски път.
После бързо профучаха през един път, който й се стори познат. За част от секундата Кейт разпозна пътя, по който беше дошла от града, дори видя автобусната спирка.
— Това беше моята спирка!
— Не, не беше — отсече шофьорът все така сериозно.
Изведнъж тя си даде сметка, че странният, напрегнат израз на лицето му се дължеше не на нетърпение или недружелюбност, а на това, че беше пиян. Не можеше да сбърка похотливата усмивка. Тя се проклинаше, че не я бе видяла още в началото, когато спря да я качи.
Колата се движеше още по-бързо. Шофьорът съвсем съзнателно натискаше яростно газта.
— Извинете, мога ли да сляза? — запита Кейт.
Шофьорът я погледна с престорено учудване. Вдигна иронично вежди и отвърна:
— Разбира се!
Но колата не забавяше ход.
— Нямате ли намерение да намалите? — запита тя.
Той изведнъж удари спирачките и свърна по черен път, който се опъваше като стрела през безкрайни редици портокалови дървета. Отново набра скорост и запрепуска между дърветата. Ниско надвисналите клони се удряха в колата и я драскаха от двете страни.
Кейт се изплаши и се развика:
— Намалете! Пуснете ме да изляза!
Изведнъж нечия ръка я прихвана отзад през врата. Тя усети дъхаща на бира уста до ухото си.
— Кво става, сладур? Май не искаш да си общуваме.
Ръката обви врата й още по-здраво. Тя започна да се дърпа.
От задната седалка се носеше пиянски смях. Ръката се плъзна надолу и спря на гърдите й.
Неочаквано Кейт си спомни как предната вечер Рей прилепяше лицето си до нейното, как тялото му притискаше нейното тяло към леглото, как алкохолният му дъх я удряше в ноздрите.
При тоя спомен нещо в нея прещрака. Тя се извърна и с всички сили захапа увитата около врата си ръка, точно под лакътя.
От задната седалка долетя дрезгав писък.
— Проклета кучка! О, господи!
Тогава някой я сграби за косата. Тя изпадна в паника. Колата все още бясно препускаше. Отиваха все по-далеч в неизвестността.
Кожата на главата я болеше. Тя започна да се бори, извиваше се на всички страни и крещеше:
— Спрете, пуснете ме да изляза!
Ръката в косата й се вкопчи още по-здраво. Тя се замята от болки и ритна шофьора в хълбока. Той я напсува.
— Мръсна проклетница! — обади се някакъв глас.
Спирачките изсвистяха и колата спря. От черния път се надигнаха облаци прах.
Сърдитата ръка още беше в косата на Кейт. Шофьорът излезе и мина откъм нея. Усети, че я измъкват от колата. Повлякоха я по земята между две портокалови дървета. Вече можеше да види лицата на младежите. Бяха най-обикновени селски момчета, невежи и скиторещи пиячи на бира. Бе виждала такива у дома, въпреки че никога преди не бе общувала отблизо с някой от тях.
Но тия младежи бяха много пияни и разярени от съпротивата й в колата. Най-вече шофьорът, понеже го бе ритнала, когато бе на волана, и бе застрашила живота на всички. Двамата от задната седалка държаха ръцете й и се готвеха да я повалят. Шофьорът идваше към тях. Тя разбра, че той е главният. Смееше се някак неестествено и играеше с колана си.
— Трябва да бъдеш по-възпитана — започна той. — Сега ще се наложи да ти дам урок. Дръж краката й, Графе…
Кейт усети как мъжките ръце я събарят на земята. Едното от момчетата неумело се опита да разтвори краката й. Шофьорът събуваше джинсите си с израз на презрение.
На Кейт изведнъж й причерня. Сети се за Рей и за майка си, и за живота, който бяха водили през всичките години след смъртта на баща й. В ушите й звучаха разправиите на Рей и Ирма и противното скърцане на креватните пружини, когато се съвкупяваха. Сети се за мазното мъжко тяло, което толкова често бе притежавало майка й, а предната вечер се бе опитвало да обладае и самата нея.
И сега тия невежи селски хлапаци с мръсни усти искаха същото. Но тя нямаше да им го позволи.