— О, Иви…
Известно време никой не проговори. Ив нежно милваше косата му, той затвори очи. Накрая тя се обади:
— Искам да те попитам нещо.
— Всичко ще ти кажа — усмихна се той.
— Как точно го правиш?
Той помълча, после запита:
— Имаш предвид…
— Имам предвид как точно го правиш с момчетата — отвърна тя.
Той дълго мълча, преди да отвърне. Тя го усещаше как събира мислите си. И сякаш ставаше по-слаб и по-женствен в ръцете й.
— През цялата ти младост всички те учат, че трябва да бъдеш мъжествен. Като Дъглас Феърбанкс. Да се хвърляш да биеш хората наоколо, да се перчиш и да отвличаш героинята си на бял кон. Но един ден — не мога да ти кажа точно кога — осъзнаваш, че не желаеш да се биеш, Иви. Искаш да те закрилят. Искаш някой друг да бъде силният и да се грижи за теб. Това е всичко.
Ив го погали по косата и каза:
— Мисля, че разбирам.
— Наистина? — усмихна се Томи. — Момичетата не трябва да разбират тези неща.
— Но аз ги разбирам — настоя Ив. — Ти искаш същото от момчетата, което и аз. Да се грижат за теб. Да те закрилят. Това е напълно естествено. Просто в себе си ти си повече момиче, отколкото момче. В това няма нищо престъпно.
Той се засмя.
— Кажи го на Нравствената полиция.
Тя го потупа по рамото.
— Аз съм тук, за да се погрижа да не разберат.
Той седна на дивана и се ухили.
— Знаеш ли, ти си ужасно мило момиче. Не съм ли ти го казвал?
Тя се усмихна и докосна с длан бузата му. После стана сериозна.
— Харесвам ли ти още? Искам да кажа… Знаеш какво искам да кажа. Аз също имам нужда да бъда харесвана, нали разбираш?
Той я целуна леко по бузата.
— Винаги ще те обичам. Знаеш го много добре. — После погледна часовника си. — По дяволите! Трябва да се обадя на агента си. Цял ден ме чака. Веднага ще се върна.
Той скочи, бързо излезе от съблекалнята и се запъти по коридора към телефона.
Ив остана известно време сама, потънала в мисли.
После стана и отиде до тоалетната маса на Томи. Погледна лицето си в огледалото. С всеки изминал ден ставаше все по-красива. Отбеляза факта с разсеяно задоволство, досущ както бегачът засича най-новото си постижение или щангистът отмерва постепенното нарастване на силата си. Красотата вече значеше много за кариерата й. Беше ключов елемент в нейните планове.
Погледна гланцовите снимки на Томи по стените около огледалото. Оттам я гледаше младеж, който бързо губеше младежкия си вид. Само умелите усилия на студийните фотографи и оператори можеха да прикрият изчезването на момчешката му свежест и началото на видимо безцветно мъжество.
Ив сравни собствения си образ в огледалото с гланцовите снимки по стените. Очите й безмълвно преценяваха.
Тогава погледът й попадна на смачканата бележка, която Томи бе получил от младия помощник. Разгърна я и прочете: „СТУДИО 12 РЕКВИЗИТ. 9.30 ч.“.
Подпис нямаше.
Ив замислено гледаше бележката.
Красивите й очи потъмняха. Мозъкът й хладнокръвно запресмята.
Взе решението като безучастен хирург, който решава да ампутира болния крайник.
Излезе от съблекалнята, пресече студиото и се запъти към своето бунгало, където имаше личен телефон.
Щом влезе, вдигна слушалката и набра един номер.
В девет и половина същата вечер Томи Валънтайн се намираше в студио 12. Беше приведен зад огромен макет от папиемаше на пейка от съдебна зала и любвеобилно смучеше пениса на един от младите актьори в студиото.
Ръцете му ритмично люлееха тестисите на младия мъж. Обработваше пулсиращия му член с опитни отривисти движения. Езикът му работеше разгорещено, с умение, придобито от дългогодишен опит. Когато усети, че младият му любовник започва да се втвърдява в устата му, органите му пламнаха.
Изневиделица ги заслепи силен блясък. Чу се рязко щракване и шум от бягащи стъпки.
Пенисът в устата на Томи омекна. Той усети как любовникът му затрепери.
Кръвта му се вледени. Току-що бе чул най-ужасния звук за човек в неговото положение.
Пукването на светкавица от фотоапарат.
На следната сутрин в една от клюкарските холивудски рубрики се появи информация, подписана от влиятелен хроникьор на име Брюстър Лан:
„Един от най-добрите и прочути млади актьори снощи бе изненадан в много компрометираща поза. Добре ще е, ако в «Олимпик Пикчърс» повече внимават и не допускат младите им филмови звезди да се забъркват в неморални авантюри, особено ако същите се рекламират пред публиката като типични американски момчета, за да може впечатлителната младеж да им се възхищава и да им подражава. Позор, позор, позор!“