Тогава нещата се промениха.
Един ден на бензиностанцията се появи млад мъж, който поиска от Юъл да зареди с бензин старата му кола и си поръча обед на тезгяха. Имаше светлокестенява коса и внимателни сиви очи. Беше много приказлив и самоуверен въпреки явната си бедност. Каза, че бил на път за Сан Диего, за да започне нова работа. Беше слаб, но жилав. Младежката му енергия го правеше привлекателен. У него имаше нещо необичайно, което Кейт не можеше да определи.
Той побъбри любезно с нея и изслуша приказките на Юъл за Франсис и късмета му, че Кейт е дошла да го спаси.
— Тя е чудо, цяло чудо — говореше старецът самодоволно. — Ето, откакто е тук, удвоихме приходите.
Това сякаш заинтригува младия мъж. Поприказваха насаме с Юъл отвън, до бензиновите помпи.
— Не вярвам да си намерите помощник по тия места. Наемен работник, така да се каже. Да ви кажа честно, в момента съм го загазил. Не мога да стигна до Сан Диего, ако не спирам да припечеля някой долар. Аз съм добър механик, мога да наливам бензин и не се плаша от черна работа.
Юъл Стимсън грижливо обмисляше предложението. Тежка работа се намираше — да се оправи задната ограда, дърводелски неща, зареждане с бензин и грубо чистене, които не бяха по силите на Кейт.
И щеше да икономиса още пари…
Погледна момчето в очите. В тях видя искреност и младежка самоувереност, която му допадна. Щеше да е чудесно наоколо да се навърта едно здраво момче и да му помага, макар и само за няколко седмици.
— Мога да плащам по петнайсет долара седмично плюс храна — каза най-сетне той. — Вкъщи има една стая, зад кухнята. Не е нещо особено, ама става за живеене.
— Благодаря, сър. Няма да съжалявате. Обещавам ви.
— Казвай ми Юъл. Или татко, ако искаш.
Удариха ръце и младият мъж паркира зад къщата, извади куфара си и влезе в задната стая да се преоблече.
Същия следобед пристигнаха двойка младоженци в медения си месец. Моторът на колата им работеше неравномерно и дрезгаво и губеше мощност на ниските предавки. Куентин Флауърс, новият механик на Юъл, намери източника на повредата и прочисти клапаните. Юъл Стимсън се подсмихваше.
Беше открил още една златна мина.
Дойде пролетта, необичайно топла за сезона, а след нея горещо и прашно лято. Куентин се заседя по-дълго от предвиденото, като обясни на Юъл, че преди да тръгне за Сан Диего, иска да сложи малко пари настрана. Изглежда, работата му харесваше, а и я вършеше бързо и качествено. Благодарение на Куентин нещата и на бензиностанцията, и в ресторанта вървяха по-добре от всякога. Беше добър механики клиентите го харесваха заради остроумието и приказливостта му.
Разказа на Кейт всичко за себе си, за семейството си в Сиатъл, за омъжените си сестри, за овдовялата си майка и за пагубните последствия от Голямата криза върху живота им. Споделяше неудачите си с известна горчивина, но имаше безгранична вяра в бъдещето, която надделяваше над тъгата му по миналото.
Обичал да пътува или поне твърдете така. Работата, която щял да започне в Сан Диего, била в голямо предприятие за търговия на дребно, собственост на някакъв чичо. Гледал на нея само като на трамплин към нещо по-добро. Имал големи планове за бъдещето. Докато напредвал в бизнеса на чичо си, щял да учи вечерно и да вземе диплом от бизнес колеж, след което щял да направи кариера като мениджър. Беше убеден, че трудните времена няма да продължат вечно. Щял да ги преживее и когато нещата се оправели, щял да бъде изучен и готов за нова кариера.
— Разбира се, трябва да имам търпение — говореше той на Кейт, докато пиеха кафе в ресторанта. — Но това е една от добрите ми страни. Баща ми казваше: „Който знае да чака, всичко ще постигне“.
Куентин никога не се изморяваше да говори за себе си и за своите планове. Но неизвестно защо приказките му не досаждаха на Кейт. Впечатляваше я непоклатимата му целеустременост. Това бе нещо, което на самата нея й липсваше, защото въпреки работоспособността й, тя си оставаше без посока в живота. И тъкмо тази вътрешна сила на Куентин я запленяваше.
Лятото бавно отминаваше. Кейт забеляза, че и външността му не й е безразлична. Видя татуировката на ръката му, докато той работеше на помпите по фланелка. Беше строен, но тялото му беше яко. Пръстите му, изцапани с машинно масло и грес, бяха дълги и силни.