Тя го погледна, както бе легнал до нея.
— Не мога — отвърна. — Няма да е честно. Юъл има нужда от мен.
— Той знае, че рано или късно ще си отидеш. Моментът настъпи. Аз имам нужда от теб повече от него. — Помълча усмихнат, после добави: — Ти не си му племенница. И това знам. Знам всичко. Не си му задължена.
Кейт се замисли над думите му. От една страна, бе представата й за Юъл, за приятелството между тях през последните месеци. От друга — усещането, което още пронизваше цялото й тяло, извечната страст, за чието съществуване нищо не бе подозирала до този ден, и проницателните очи на голия млад мъж до нея.
— Ще се справи — обади се той. — Познавам едно момче в града, което ще поеме помпата. Дори вече съм го питал. Намерих и едно момиче да помага на Пам в кухнята. Била е готвачка. Оставих долу имената им на Юъл. Виждаш ли, помислил съм за него. Аз също му дължа много. Но не мога да живея без теб.
Кейт го погледна объркано.
— Не бива. Той ме прибра. Не мога просто така да си отида.
— Защо мислиш, че стоях тук толкова дълго, след като имам добра работа, която ме чака? — запита Куентин. — Не мога да тръгна без теб, Кейт. Разбрах го още първия път, когато те видях.
Очите му, винаги тайнствени, станаха още по-дълбоки.
— Обичам те, Кейт.
Кейт не вярваше на ушите си. И все пак унесът, в който току-що я бе потопил, сякаш потвърждаваше думите му. Какво друго можеше да предизвика такава физическа наслада, ако не любовта?
— Не мога да отида в Сан Диего без теб — каза Куентин. — Не мога да отида никъде без теб. Разбираш ли?
Настъпи мълчание. Тя гледаше в очите му като хипнотизирана.
— Ти вече си готова. Трябва ти само още една стъпка, Кейт. Направи я с мен.
Тя чувстваше, че той е прав. През всички тези месеци сякаш бе живяла в очакване на нещо, а миналият й живот изчезваше зад нея като дирята на бърз кораб. Но не искаше да го приеме.
Отново се замисли за Юъл и лицето й помръкна.
Куентин сякаш четеше мислите й.
— Той е един старец, който те гледа през дупка в стената. Мястото ти не е тук. Той ще се оправи. Ще видиш. Погрижил съм се за него.
Наведе се отново, за да целуне гърдите й. При допира на устните му нещо в нея рухна.
— Ще съберем нещата ти и ще заминем с моята кола — продължи той. — Откога я оправям точно за този момент, понеже през всичкото време знаех, че ще дойде. Както и ти си знаела дълбоко в себе си. Нека не го отлагаме повече.
Тя го загледа. Волята й се беше пречупила. Вече му принадлежеше.
— Обичам те — повтори той. — Не казвай „не“. Ако го направиш, с мен е свършено.
Тя лежеше гола и очите й грееха сред разбърканата по възглавницата буйна коса.
— Целуни ме пак — каза.
Той се наведе усмихнат и сля устните си с нейните.
Същата нощ Кейт стана госпожа Куентин Флауърс в дома на един мирови съдия в провинциалното градче на петдесет мили от бензиностанцията на Юъл Стимсън. Без да знае защо, за брачното свидетелство каза моминското име на майка си. Когато Куентин я попита, тя му каза, че Хамилтън е фалшиво име, което е използвала за удобство, след като избягала от къщи.
На следната сутрин вече бе изминала половината път до националния парк Йосемити, където щяха да изкарат медения си месец.
Кейт не погледна назад.
Не можеше да знае, че през онази нощ, когато Юъл Стимсън се прибра в бензиностанцията с колата на свой приятел, който го бе видял на шосето, той не намери никаква бележка от Куентин с името на човек, който да заеме мястото му или мястото на Кейт. Куентин излъга Кейт за бележката.
Не можеше да знае също, че бяха откраднати всичките пари от касата в ресторанта и от бензиностанцията и че спестяванията, които Юъл държеше заключени в една кутия в спалнята си, също бяха изчезнали.
Кейт никога нямаше да научи тези неща.
9
Бащата на Джоузеф Найт биеше жена си и хойкаше. Излизаше до късно вечер, гуляеше с леки жени и се прибираше пиян по малките часове, за да се кара с нея, след което неизбежно я пребиваше.
През ранните си детски години момчето чуваше тези късни завръщания и кавги, които оставиха такъв отпечатък в съзнанието му, че оттогава се будеше неизменно в три или четири часа през нощта, обляно в студена пот, с изпълнена с ужас и погнуса душа.
Когато бе на десет години, стана защитник и довереник на майка си. Знаеше повечето й тайни. Живееха един за друг. Но бащата бе там — присъствието му беше необходимо само заради заплатата, която носеше, защото тероризираше домочадието си като данък за това, което печелеше.