Бащата на Ив, скромен аптекар в родното й градче в щата Илинойс, искаше обикновен живот за дъщеря си и още деца. Но жена му взе надмощие и настоя да вкара Ив в шоубизнеса. Скоро последва развод. Мама и Ив се преместиха в Холивуд и напуснаха татко завинаги.
На Ив й липсваше тихия, вдъхващ спокойствие характер на баща й. Често, когато трескавото ежедневие в шоубизнеса ставаше непоносимо, тъгуваше за него. Някъде дълбоко в себе си усещаше смътно, че животът с него щеше да е мирен и щастлив, но това чувство постепенно избледняваше, защото подобна представа твърде много се отдалечаваше от сегашните й преживявания.
Татко бе в миналото. Единственият истински другар на Ив, единственият й приятел и неумолим надзорник бе мама. Ив живееше, за да доставя удоволствие на мама и за да предотвратява гневните и изпълнени с укор погледи, които помрачаваха очите й, когато мислеше, че Ив не влага, но нейните думи, „сто и петдесет процента“ от себе си.
И така, Ив не спомена повече за желанието си да яде сладолед. Тя бе „борец“ и всички й се възхищаваха за това. За разлика от останалите деца кинозвезди Ив никога не плачеше, когато кадърът излезеше неуспешен, никога не ставаше заядлива или груба, когато нервите й не издържаха на дългите досадни часове на снимачната площадка, никога не получаваше нервна криза, когато работата станеше нетърпимо напрегната. Тя бе тъй невероятно уравновесена, спокойна и професионална, че режисьорите я сочеха за пример дори на възрастните актьори, които работеха с нея.
Ив бе истинско чудо. Тя бе плодът на осемгодишен неспирен и безмилостен труд в най-тежката професия на света. Дарбата й, изявила се ярко от самото начало, бе съчетана с твърд характер, обучен почти от люлката да се справя с неумолимите закони на Холивуд. Тя не се нуждаеше от хвалби и ласкателства, за да даде от себе си всичко, на което бе способна. Беше звезда до мозъка на костите си.
Фактът, че някъде под бронята се криеше неоформено малко момиче, непознаващо света извън Холивуд, лишено от другари на своята възраст и от всякаква представа какво правят обикновените деца, изобщо не интересуваше хората, които печелеха от успехите й, а най — малко от всички майка й. Те само мислеха как да доразвият дарбата й, как да намерят нови начини, за да я използват, как да я изведат още по-напред в професията. В крайна сметка, бяха вложили толкова много пари — за самите тях и за малката Иви…
В Холивуд нямаше време за детство. Ив бе играла със свои връстници единствено пред камерата, в реклами. А децата бяха статисти, специално наети за случая от отдела за набиране на актьори.
Най-чудното бе, че самата Ив не съзнаваше напълно скритата в дълбините й бездна от самота, понеже, откакто се помнеше, бе правила това, което големите очакваха от нея, и бе живяла благодарение на одобрението, което получаваше от тях. Тя не знаеше нищо друго. Не бе възможно съзнателно да е пропуснала нормалното си детство, защото нямаше представа какво е то. Тя знаеше само работа и пак работа, и майка си, която й помагаше да получи работа и я караше да надминава себе си.
Някъде по време на изграждането си като актриса бе пожертвала неразвитата си дарба да бъде личност. Днес бе завършена кинозвезда, блестящ изпълнител и мъртъв, празен зародиш на човешко същество, което никога не бе имало възможността да расте, да води нормален живот, да бъде обичано заради това, което е, а не заради това, което може да направи.
И може би тъкмо фактът, че Ив се носеше над бездната на собствената си празнота, без да усеща шемета от нея, я правеше тъй блестяща и самоуверена актриса. Зад маската нямаше нищо лично, което да смути съвършената повърхност на изпълнението й. Тя можеше да се смее или да плаче по даден знак, и да спре в мига, в който чуваше думата „Стоп!“. Нищо не пречеше на съвършената илюзия, която тя създаваше пред камерата. Защото самата Ив беше творение, създадено от илюзия.
И така, днес Ив Синклер се намираше пред прага на дълга и успешна кариера, докъдето бе стигнала, благодарение на голямата си дарба и още по-големия си труд. Но моментът бе деликатен. Тя израстваше детските си роли и бе време да премине към юношески. А малко бяха децата актьори, които запяваха да направят този преход и да продължат нататък. Макар че самата Ив не се и досещаше за възникващата дилема, майка й отдавна и много сериозно размишляваше над нея.
Днес тя трябваше да съобщи на дъщеря си важна новина.
— Виж какво, гълъбче — започна мама, привършвайки с грима на Ив. — Трябва да ти кажа нещо. Не исках да ти го казвам по-рано, за да не се притесниш и да провалиш играта си. Изправи си гърба, миличка… точно така.