— Бях при Тед.
— Е, там имаше някой — каза той. — Може би…
— Какво искаш да кажеш с това „имаше някой“? — попита тя бързо като камшичен удар. — Кой е бил там?
— По дяволите, откъде мога да знам, Ейми? Ти си тази, която живее в Дери, не помниш ли? Ти в Дери, аз в Ташмор. Всичко, което знам, е, че когато се опитах да ти се обадя, линията беше заета. Ако си била у Тед, то предполагам, че Изабел…
— Аз все още съм у Тед — каза тя и сега гласът й беше странно безизразен. — Предполагам, че за известно време ще остана у Тед, искам или не искам. Някой е изгорил къщата ни, Морт. Някой я е изгорил до основи. — И изведнъж Ейми се разплака.
15
Той се беше съсредоточил върху Шутър толкова, че непосредственото му предположение, докато стоеше безмълвен в хола на единствения им останал дом, притискаше слушалката до ухото си, беше, че я е изгорил Шутър. Мотиви? Ами, разбира се, господин полицай. Той е изгорил къщата — реставрирана къща във викториански стил на стойност около 800 000 долара, за да се избави от едно списание. По-точно — „Списание за мистерии на Елъри Куин“, юнския брой от 1980.
Но можеше ли да бъде Шутър? Сигурно не. Разстоянието между Дери и Ташмор беше повече от сто мили, а тялото на Бъмп беше още топло и меко, кръвта по острието на отвертката беше лепкава, но още не беше изсъхнала.
„Ако е побързал…
О, престани вече. Съвсем скоро ще обвиняваш Шутър за развода си и ще мислиш, че проспиваш шестнайсет часа от всеки двайсет и четири, защото Шутър е сложил луминал в храната ти. А след това? Може да започнеш да пишеш писма до вестниците и да твърдиш, че кокаиновият крал на Америка е джентълменът от Кучи гъз, щата Мисисипи, на име Джон Шутър. Че той е убил профсъюзния лидер Джими Хофа, а също и че той е прословутият втори човек, стрелял в Кенеди от затревеното възвишение през ноември 1963. Този човек е луд, добре… но мислиш ли наистина, че е пропътувал сто мили на север и е унищожил проклетата ти къща, за да убие едно списание? Особено когато екземпляри от това списание трябва да се намират по цяла Америка? Мисли сериозно.“
Но все пак… ако е побързал…
Не. Беше смешно. Но Морт изведнъж осъзна, че няма да е в състояние да покаже на този човек проклетото доказателство. Така излизаше. Освен ако…
Кабинетът беше в задната част на къщата — бяха направили кабинет от това, което някога беше било таван над помещението за каретите.
— Ейми — каза той.
— Толкова е ужасно] — изплака тя. — Бях у Тед и Изабел се обади… каза, че там има поне петнайсет пожарни… водни струи… тълпи… зяпачи… сеирджии… знаеш колко мразя, когато идват всякакви и зяпат къщата, дори и когато не гори…
Той прехапа бузите си от вътрешната страна до болка, за да потисне дивия изблик на смях. Да се засмее сега би било най-лошото, най-жестокото нещо, което би могъл да направи, защото той наистина знаеше. Това, че беше успял в избрания от него занаят след дълги години борба, беше за него нещо голямо и удовлетворяващо; понякога се чувстваше като човек, който е проправил пътя си през опасна джунгла, където повечето други авантюристи са загинали, и така е спечелил чудесна награда. Ейми се радваше за него — поне в началото, — но за нея имаше и горчива страна — загубата на самостоятелността й не само като личност, но и като отделна личност.
— Да — каза той колкото можеше по-спокойно, все още захапал бузите си, за да се предпази от напушващия го смях. Ако се засмееше, щеше да се засмее на идиотския й избор на фрази, но тя нямаше да го разбере по този начин. Толкова често през прекараните заедно години беше разбирала неправилно смеха му. — Да, знам, мила. Кажи ми какво се е случило.
— Някой е изгорил къщата ни! — извика Ейми през сълзи. — Това се е случило!
— Всичко ли е изгоряло?
— Да. Така каза шефът на пожарната. — Той я чуваше как хълца, опитва се да се овладее и после сълзите й отново рукват. — Тя е и-изгоряла до о-о-основи!
— Дори и кабинетът ми?
— Точно оттам е за-започнало — подсмъркна тя. — Поне шефът на пожарната каза, че мислят така. А това съвпада и с думите на Пати.
— Пати Чемпиън?
Семейство Чемпиън живееше в къщата отдясно — двата двора бяха разделени от редица от тисови дървета, които с течение на годините бавно подивяваха.
— Да. Секунда, Морт.
Той чу как тя издуха носа си. Когато отново взе слушалката, изглеждаше по-съсредоточена.
— Пати разхождала кучето си. Точно тя извикала пожарникарите. Било малко, след като се стъмнило. Отминала къщата ни и видяла кола, паркирана под входната арка. После чула трясък отвътре и видяла пламък в големия прозорец на кабинета ти.