Не искаше да си мисли какво би могла да направи Ейми. По този път не виждаше нищо друго освен болка. По-добре беше да повярва, че този път е затворен завинаги.
Влезе в спалнята, съблече се и си легна с ръце зад главата. Гмурецът извика отново — отчаян и далечен. Морт отново осъзна, че Шутър може би е отвън, че се прокрадва през градината с бледото си кръгло лице под старата черна шапка. Шутър беше луд и въпреки че беше убил Бъмп с голи ръце и го бе пробол с отвертка, това не изключваше възможността да има и пистолет.
Но Морт не мислеше, че Шутър е отвън — въоръжен ли не.
„Да се обадя — помисли си той. — Трябва да се обадя най-малко на два телефона по пътя за Дери. На Грег Карстерс и на Хърб Крийкмор. Прекалено е рано да им се обадя оттук, ако тръгна в седем, но мога да използвам някой от автоматите в Огъста…“
Обърна се на една страна и си помисли, че след всичко случило се няма да може да заспи дълго време… и после сънят го заля с мека, тъмна вълна, и ако някой дойдеше да го гледа как спи, той изобщо нямаше да усети.
16
Будилникът го събуди в шест и петнайсет. Отне му половин час да погребе Бъмп в песъчливата поляна между къщата и езерото и към седем вече пътуваше — точно както беше планирал. Беше минал десет мили от пътя и се насочваше към Меканик Фолс — оживено място, което се състоеше от текстилна фабрика, закрита през 1970, пет хиляди души и жълто мигащ светофар на кръстовището между пътища 23 и 7 — когато забеляза, че горивото на стария му буик се свършва. Отби в бензиностанцията „Шеврон“ на Бил, като се проклинаше, че не беше погледнал стрелката, преди да потегли — ако беше минал през Меканик Фолс, без да забележи колко малко гориво му е останало, щеше да му се наложи да направи доста дълга разходка и в резултат да закъснее за срещата с Ейми.
Отиде до автомата на стената, докато бензинджията пълнеше бездънния търбух на буика. Извади опърпаното си тефтерче с адреси от левия заден джоб и набра номера на Грег Карстерс. Помисли си, че толкова рано наистина ще успее да го хване и беше прав.
— Ало?
— Здравей, Грег — Морт Рейни.
— Здравей, Морт. Май имаш неприятности в Дери, а?
— Да — каза Морт. — Показаха ли го в новините?
— Канал 5.
— Как изглеждаше?
— Какво да изглежда? — отговори Грег. Морт потрепери… но ако трябваше да го чуе от някого, радваше се, че го чува от Грег Карстерс. Грег беше дружелюбен, дългокос бивш хипи, който се беше приобщил към някаква религиозна секта — май че последователи на Сведенборг — скоро след Уудсток. Имаше жена и две деца — едното на седем, другото на пет години, и доколкото Морт можеше да прецени, цялото семейство беше спокойно като самия Грег. Беше дотолкова свикнал с леката му, но постоянна усмивка, че в малкото случаи, когато я нямаше, Грег му изглеждаше като без дрехи.
— Толкова ли е зле, а?
— Да — каза просто Грег. — Станало е със скоростта на ракета. Наистина съжалявам.
— Благодаря. Сега съм на път за там, Грег. Обаждам се от Меканик Фолс. Можеш ли да ми направиш една услуга, докато ме няма?
— Ако имаш предвид дъските, мисля, че ще са готови към…
— Не, не дъските. Нещо друго. Тук обикаля някакъв тип, безпокои ме от два-три дни. Смахнат. Заявява, че съм му откраднал разказа, който бил написал преди шест или седем години. Когато му казах, че съм написал моя вариант на същия разказ преди времето, за което твърди, че е написал своя, и му обясних, че мога да го докажа, той се побърка. Надявах се, че вече няма да го видя, но нямах късмет. Снощи, докато спях на канапето, той е убил котката ми.
— Бъмп? — Гласът на Грег звучеше стреснато — реакция, която се равняваше на гръмогласна изненада за всеки друг. — Убил е Бъмп?
— Точно така.
— Говори ли с Дейв Нюсъм за това?
— Не, и не искам. Искам да се оправя сам, ако мога.
— Този тип не ми прилича много на пацифист, Морт.
— Да убиеш котка съвсем не е като да убиеш човек — каза Морт. — Мисля, че Може би мога да се оправя с него по-добре от Дейв.
— Е, може и да си прав — съгласи се Грег. — Дейв стана малко по-бавен, откакто мина седемдесетте. Какво мога да направя за тебе, Морт?
— Бих искал да знам къде е отседнал този човек, това първо.
— Как му е името?
— Не знам. Името върху разказа, който ми показа, е Джон Шутър, но после той почна да хитрува на тази тема, каза ми, че било псевдоним. Мисля, че и звучи като псевдоним. Във всички случаи, ако е отседнал в местния мотел, не вярвам да се е регистрирал под същото име.
— Как изглежда?
— Висок около един и осемдесет, на четирийсет и няколко години. Обветрено лице — бръчки от слънцето около очите и бръчки, които слизат от ъгълчетата на устата, като че ли устата му е в скоби.