— По-скоро ще го накарам да вземе манията си за преследване и да си я натика знаеш къде — каза Морт. Чувството на здрав оптимизъм — така необоснован, но без съмнение истински, не го напускаше. Предполагаше, че то съвсем скоро ще се изпари, но засега не можеше да спре да се усмихва. Затова избърса течащия си нос с ръкава на палтото си и продължи в същия дух. Беше забравил колко може да е хубаво да имаш мутра, постоянно разтегната в усмивка.
— И как ще го направиш?
— С твоя помощ, надявам се. Имаш в картотеката си моите неща, нали?
— Да, но…
— Добре, трябва ми да извадиш юнския брой от 1980 на „Списание за мистерии на Елъри Куин“. Този, в който е „Сезон за сеитба“. Не мога да извадя моя брой заради пожара, така че…
— Нямам го — каза внимателно Хърб.
— Нямаш го? — мигна Морт. Виж, това не беше очаквал. — Защо?
— Защото 1980 беше две години, преди да стана твой посредник. Имам поне по един екземпляр от всичко, което аз съм продал, но това е един от разказите, които си продал сам.
— О, по дяволите! — В мислите си Морт сякаш виждаше бележката за авторските права във „Всеки изплюва камъчето“. Повечето от другите бележки съдържаха реда „Препечатва се с разрешение на автора и посредниците на автора «Джеймс и Крийкмор».“ Редът за „Сезон за сеитба“ (и още два или три разказа в сборника) гласеше само „Препечатва се с разрешение на автора“.
— Съжалявам — каза Хърб.
— Разбира се, че го изпратих сам — спомням си, че им писах, преди да го изпратя. Просто ми се струва, че си бил винаги мой посредник. — Той се засмя леко и добави: — Не се обиждай.
— Няма нищо — каза Хърб. — Искаш ли да се обадя на СМЕК? Те трябва да имат резервни екземпляри.
— Би ли го направил? — попита Морт с благодарност. — Ще бъде чудесно.
— Ще направя първо това. Само че… — Хърб спря.
— Само че какво?
— Обещай ми, че не планираш да отиваш сам при този тип, след като получиш в ръце екземпляр от отпечатания разказ.
— Обещавам — с готовност се съгласи Морт. Отново не беше честен, но какво толкова, по дяволите — нали беше помолил Грег да дойде с него, когато се срещнат, и Грег се беше съгласил, така че нямаше да е сам. И Хърб Крийкмор все пак беше негов посредник, а не негов баща. Как уреждаше личните си проблеми всъщност не му влизаше в работата.
— Добре — каза Хърб. — Ще се погрижа за това. Обади ми се от Дери, Морт — може би не е толкова зле, колкото изглежда.
— Бих искал да вярвам в това.
— Но не вярваш?
— Боя се, че не.
— Добре — въздъхна Хърб. После неуверено добави: — Удобно ли е, ако те помоля да предадеш поздрави на Ейми?
— Удобно е, ще предам.
— Добре. Продължавай и не стой повече на вятъра, Морт. В слушалката чувам как свисти. Сигурно си замръзнал.
— На път съм. Благодаря още веднъж, Хърб.
Окачи слушалката и за момент замислено погледна към телефона. Беше забравил, че в буика трябва да се налее бензин, което беше маловажно, но беше забравил и че Хърб Крийкмор беше негов посредник от 1982, а това не беше толкова маловажно. Прекалено голямо напрежение, предположи той. Това кара човек да се чуди какво още може да е забравил.
Гласът в мислите му — не гласът в средата на мозъка му, а този от дълбините, изведнъж заговори: „А какво ще кажеш най-напред за открадването на разказа? Може би си забравил и това?“
Той прихна през нос и побърза към колата си. Никога през живота си не беше ходил в Мисисипи и никога през целия си живот като писател не си беше и помислял да се унижава с плагиатство. Седна зад кормилото и запали мотора. Реши, че човешкият ум от време на време сигурно изпада в някакво глупаво състояние.
18
Морт не вярваше, че хората — дори тези, които се опитват да бъдат относително честни към себе си — разбират, когато някои неща са свършили. Смяташе, че хората често продължават да вярват или се опитват да вярват, дори и когато краят не само е написан на стената пред очите им, но и е написан с букви, достатъчно големи, за да бъдат прочетени от сто метра без бинокъл. Когато става дума за нещо, за което наистина те е грижа и чувстваш, че имаш нужда — от него, е лесно да се мамиш, лесно е да бъркаш живота си с телевизията и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в крайна сметка ще се оправи… може би след следващото прекъсване на филма за реклами. Предполагаше, че без големите си способности за самоизмама, човешката раса би полудяла дори повече, отколкото вече е.