Тя го попита дали ще остане в Дери тази нощ.
— Не. Ще се върна колкото мога по-скоро, след като свършим със застрахователните агенти. Ако изникне нещо друго, те могат да се свържат с мене… или пък ти.
Той й се усмихна. Тя също му се усмихна и бегло докосна ръката му. Тед не хареса жеста й. Той намръщено обърна поглед към прозореца и започна да натъпква с пръст лулата си.
21
Успяха да стигнат навреме за срещата с представителите на застрахователната компания, което несъмнено успокои Тед Милнър. Морт не беше особено очарован от присъствието му — все пак къщата никога не беше била на Тед, дори и след развода. Все пак Ейми, изглежда, се чувстваше по-леко, когато и той беше с тях, и Морт остави нещата така.
Дон Стрик — агентът на Обединената застрахователна компания, с когото бяха сключвали договорите, проведе срещата в кабинета си, където отидоха след още една кратка обиколка на „мястото“. В кабинета му се срещнаха с Фред Еванс — следовател на компанията, специалист по подпалванията. Причината, поради която Еванс не беше дошъл с Уикършам и Брадли тази сутрин или на „мястото“, когато се срещнаха със Стрик на обяд, много бързо се изясни — той беше прекарал по-голямата част от миналата нощ в ровене сред развалините с мощен фенер и фотоапарат „Полароид“. Каза, че се върнал в стаята си в мотела, за да дремне, преди да се види със семейство Рейни.
Морт го хареса много. Еванс като че ли наистина беше загрижен за щетите, които бяха понесли той и Ейми, докато всички други, включително господин Теди Третия, изглежда, само изговаряха традиционните думи на съчувствие, преди да продължат да се занимават с това, което смятаха, че е непосредствената им работа (а в случая на Тед Милнър, помисли си Морт, непосредствената му работа беше да го разкара от Дери обратно на Ташморското езеро колкото може по-скоро). Фред Еванс не говореше за улица „Канзас“ 92 като за „мястото“. Казваше „къщата“.
Въпросите му, макар че в общи линии бяха същите като тези, задавани от Уикършам и Брадли, бяха по-деликатни, по-подробни и по-проучващи. Въпреки че едва ли беше спал повече от четири часа, погледът му беше бистър, речта — бърза и ясна. След като говори с него двайсет минути, Морт реши, че ако някога реши да подпали някоя къща, за да вземе парите от застраховката, ще си избере друга компания, а не Обединената застрахователна. Или ще почака този човек да се пенсионира.
Когато свърши с въпросите си, Еванс им се усмихна.
— Вие ми помогнахте много и искам отново да ви благодаря — както за смислените отговори, така и за любезното ви отношение към мен. В много от случаите хората настръхвате мига, в който чуят думите „застрахователен следовател“. Бездруго са разстроени, по разбираеми причини, и много често взимат появяването на следовател на сцената за обвинение, че сами са подпалили собствеността си.
— При дадените обстоятелства не мисля, че бихме могли да желаем по-добро отношение — каза Ейми, а Тед Милнър кимна с такава сила, сякаш главата му висеше на конец — и то управляван от кукловод със слаби нерви.
— Следващата част е трудна — каза Еванс. Той кимна на Стрик, който отвори едно чекмедже и извади папка с компютърна разпечатка. — Когато един следовател потвърждава, че пожарът е бил сериозен, а този очевидно е бил такъв, сме длъжни да покажем на клиентите списък на собствеността, за която се полага застраховка. Разгледайте го, после подпишете клетвена декларация, че изброените вещи все още ви принадлежат и че те все още са били в къщата, когато е станал пожарът. Трябва да отбележите отстрани всеки предмет или предмети, които сте продали, след като сте направили огледа с господин Стрик, и всяко застраховано имущество, което не е било в къщата по времето на пожара. — Еванс поднесе ръка към устните си и прочисти гърлото си, преди да продължи. — Казаха ми, че отскоро не живеете заедно, така че последният пункт може да бъде особено важен.