— Ние се разведохме — каза откровено Морт. — Аз живея в къщата ни на Ташморското езеро. Използвахме я само през лятото, но има отопление и в нея може да се живее и през студените месеци. За нещастие не бях дошъл да си изнеса багажа от къщата тук. Все го отлагах.
Дон Стрик кимна със съчувствие. Тед кръстоса крака, започна да си играе с лулата си и като цяло създаваше впечатление на човек, който се опитва да не изглежда толкова отегчен, колкото е всъщност.
— Разгледайте списъка колкото може по-добре — каза Еванс, взе папката от Стрик и я подаде през бюрото на Ейми. — Това може би е малко неприятно — като търсене на съкровище наопаки.
Тед беше оставил лулата си и се беше навел над списъка, отегчението му беше изчезнало поне за момента; очите му бяха ненаситни, като тези на минувач, който разглежда последиците от тежка катастрофа. Ейми видя, че той гледа, и покорно подбутна формуляра към него. Морт, който седеше от другата й страна, го дръпна обратно.
— Имаш ли нещо против? — попита той Тед. Беше разгневен, наистина разгневен, пролича си в тона му.
— Морт — каза Ейми.
— Няма да правя проблем от това — й каза Морт, — но тези неща са наши, Ейми. Наши.
— Не мисля, че… — започна Тед възмутено.
— Не, той е абсолютно прав, господин Милнър — каза меко Фред Еванс и Морт почувства, че тази мекота може да е заблуждаваща. — Законът гласи, че вие въобще нямате право да поглеждате в списъка на предметите. Ние си затваряме очите пред такива неща, ако никой няма нищо против… но мисля, че господин Рейни има.
— Страхотно добре улучихте — господин Рейни има — каза Морт. Ръцете му бяха здраво сплетени в скута му; усещаше как ноктите му издълбават трапчинки в мекото месо на дланите му.
Ейми премести погледа си с нещастна молба от Морт към Тед. Морт очакваше, че Тед ще се разфучи и ще се опита като Вълка да духне на земята нечия къщичка, но Тед не го направи. Морт си каза, че мисли така, защото мереше със собственото си враждебно чувство към Тед — той не го познаваше много добре (макар да знаеше, че изглежда като Алфалфа, когато го събудиш изненадващо в някой долен мотел), затова пък познаваше Ейми. Ако Тед беше грубиян, тя щеше вече да го е напуснала.
Тед се усмихна леко и каза на Ейми, без да обръща абсолютно никакво внимание на Морт и останалите:
— Би ли улеснило работата, ако направя едно кръгче около квартала?
Морт се опита да се въздържи, но не успя съвсем.
— Защо не направиш две? — попита той с фалшива дружелюбност.
Ейми го стрелна с присвити очи, после погледна, отново към Тед.
— Добре. Може би ще ни бъде малко по-лесно…
— Разбира се — каза той. Целуна я по скулата и Морт направи ново ревниво откритие: този човек я обичаше. Може би нямаше винаги да я обича, но сега беше така. Осъзна как бе искал да убеди самия себе си, че Ейми е само играчка, запленила Тед за малко, играчка, от която той скоро ще се отегчи, но това не беше присъщо на Ейми, каквато я познаваше. Нейните инстинкти за хората бяха по-добри… а и собственото й достойнство — по-голямо.
Тед стана и излезе. Ейми погледна Морт с упрек.
— Сега доволен ли си?
— Мисля, че да — каза той. — Виж, Ейми, вероятно не се държа така добре, както бих могъл, но причините ми са достатъчно уважителни. Преживели сме заедно много за тези години. Предполагам, че това е последното нещо, и мисля, че принадлежи на нас двамата. Съгласна ли си?
Стрик гледаше с притеснение. Фред Еванс — не; той поглеждаше от Морт към Ейми и после отново към Морт със силния интерес на човек, който гледа истински добър мач по тенис.
— Добре — каза глухо Ейми. Той леко докосна ръката й и тя му отвърна с усмивка. Беше усмивка насила, но по-добра от никаква усмивка.
Той придърпа стола си по-близо до нейния и те се наведоха над списъка, главите им почти се допираха — като на деца, които учат за контролно. На Морт не му беше нужно много време, за да разбере защо Еванс ги беше предупредил. Беше си мислил, че е наясно с размера на щетите. Оказа се, че греши.
Докато гледаше безизразните колонки, подредени от компютъра, Морт си помисли, че не би бил по-слисан, ако някой беше извадил всичко от къщата на улица „Канзас“ 92 и го беше пръснал из квартала, за да може целият свят да го разгледа. Не можеше да повярва, че беше забравил всички тези неща, всички неща, които ги нямаше.