Седем големи домакински уреда. Четири телевизора — единият с приспособление за редактиране на видеолента. Старият английски порцелан и автентичната ранноамериканска мебел, която Ейми беше купувала парче по парче. Стойността на античния шкаф, който беше в спалнята им, беше записана като 14 000 долара. Те не бяха сериозни колекционери на предмети на изкуството, но бяха големи ценители и бяха загубили дванайсет оригинални предмета. Стойността им беше записана като 22 000 долара, но Морт не го интересуваше стойността в долари — мислеше си за графиката на Н. К. Уайт3, изобразяваща две момчета, които тръгват в морето с малка лодка. На картината валеше дъжд; момчетата носеха мушами и ботуши и се усмихваха широко. Морт обичаше тази картина, а сега я нямаше. Стъкло от Уотърфорд. Спортното оборудване, съхранявано в гаража — ски, спортни велосипеди и речна лодка. Записани бяха и трите кожени палта на Ейми. Той видя как тя леко отметна отстрани бобъра и норката — очевидно все още на съхранение, — но отмина късото палто от лисица, без да го отметне. По време на пожара то е висяло в гардероба — топла и модерна дреха за есента. Спомни си как й беше подарил това палто за рождения ден преди седем години. Сега го нямаше. Телескопът му „Селестрон“. Нямаше го. Големият шарен юрган, който майката на Ейми им беше подарила за сватбата. Майката на Ейми — беше мъртва, а юрганът беше станал на много пепел, развяна от вятъра.
Най-лошото, поне за Морт, беше в средата на втората колонка и отново не го заболя от доларовата стойност. „124 БУТ. ВИНО“, пишеше на този ред. Виното беше нещо, което и двамата обичаха. Не бяха луди по него, но заедно си бяха направили малка изба, бяха събирали бутилките заедно и от време на време пак заедно изпиваха по някоя.
— Даже и виното — каза той на Еванс. — Даже това.
Еванс му хвърли странен поглед, който Морт не можа да разбере, после кимна.
— Самата изба не е изгоряла, защото в резервоара в мазето сте имали много малко гориво и не е станала експлозия. Но вътре е било много горещо и повечето от бутилките са се пръснали. Малкото, които не са… Е, не разбирам много от вино, но не ми се вярва да стават за пиене. Може би греша.
— Не грешите — каза Ейми. Една сълза се търкулна по бузата й и тя машинално я изтри.
Еванс й предложи кърпичка. Тя поклати глава и отново се наведе над списъка с Морт.
След десет минути завършиха. Подписаха се на верните редове и Стрик завери подписите им. Тед Милнър се появи само секунди след това, като че ли беше наблюдавал всичко на някакъв собствен екран.
— Има ли още нещо? — попита Морт Еванс.
— Сега не. Но може и да има. Вашия номер в Ташмор го няма в указателя, нали, господин Рейни?
— Да. — Той го записа, на Еванс. — Моля, обадете ми се, ако мога да помогна с нещо.
— Добре. — Еванс стана и протегна ръка. — Това винаги е отвратителна работа. Съжалявам, че вие двамата трябва да го преживеете.
Всички си стиснаха ръце, после Стрик и Еванс останаха да пишат докладите си. Минаваше един и Тед попита Морт дали би искал да обядва с него и Ейми. Морт поклати глава.
— Искам да се върна. Да свърша някои работи и да видя дали мога да забравя всичко това за известно време. — Усети, че сега наистина може да пише. Това не беше изненадващо. В трудни времена — във всеки случай преди развода, който изглеждаше като изключение от общото правило — той винаги пишеше лесно. Трудностите дори му бяха необходими. Беше хубаво да имаш подръка онези измислени светове, в които да се върнеш, когато истинският ти е причинил болка.
Донякъде очакваше Ейми да го помоли да си промени намерението, но тя не го направи.
— Карай внимателно — каза тя и залепи непорочна целувка върху ъгъла на устата му. — Благодаря ти, че дойде и беше толкова… толкова разумен за всичко.
— Мога ли да направя нещо за тебе, Ейми?
Тя поклати глава, леко се усмихна и хвана Тед за ръка. Ако Морт беше очаквал да получи някакъв знак, този беше толкова ясен, че не можеше да се отмине.
Тръгнаха бавно към буика на Морт.
— Всичко наред ли е там при тебе? — попита Тед. — Да имаш нужда от нещо?
За трети път го порази южняшкият му акцент — просто още едно съвпадение.
— Не се сещам за нищо — каза той, отвори вратата на буика и бръкна в джоба си за ключовете. — Откъде си родом, Тед? Ти или Ейми трябва да сте ми казвали някога, но да пукна, ако си спомням. Не беше ли Мисисипи?
Тед сърдечно се засмя.
— Доста далече оттам, Морт. Отрасъл съм в Тенеси. Малък град, наречен Шутърс Ноб, щата Тенеси.