— Къщата я няма — каза Морт. — Застраховката ще покрие щетите. — Той направи пауза. — Поне паричните щети.
— Съжалявам — каза Хърб. — Мога ли да направя нещо?
— Е, не за къщата — каза Морт, — но все пак благодаря. Виж, за разказа…
— Какъв разказ, Морт?
Той почувства как ръката му отново се стяга върху телефонната слушалка и се насили да я отпусне. „Той не знае какво е положението тук. Трябва да запомниш това.“
— Този, за който рие с копито моят луд приятел — каза Морт, като се опитваше да запази лек и почти безгрижен тон. — „Сезон за сеитба“, „Списание за мистерии на Елъри Куин“.
— А, това ли? — попита Хърб. Морт почувства пристъп на страх.
— Не си забравил да се обадиш, нали?
— Не — обадих се — увери го Хърб. — Просто в момента изключих. Загубил си къщата си и всичко…
— Е? Какво казаха?
— Не се безпокой. Утре ще ми изпратят ксерокопие по куриер и аз ще ти го пратя веднага с Федералния експрес. Вдругиден в десет часа сутринта ще го имаш.
За момент сякаш всичките му проблеми бяха решени и той започна да се отпуска. После помисли за блясъка в очите на Шутър. За това как беше навел лицето си, докато челото му и челото на Морт почти се допряха. Помисли за сухия аромат на канела в дъха на Шутър, когато казваше: „Вие лъжете.“
Ксерокопие? Без съмнение Шутър щеше да приеме оригинален екземпляр… но ксерокс?
— Не — каза бавно той. — Не става, Хърб. Никакъв ксерокс, никакво обаждане по телефона от редактора. Трябва да бъде оригинален екземпляр от списанието.
— Е, това е малко по-трудно. Канцелариите на редакцията са в Манхатън, разбира се, но те съхраняват старите течения в канцелариите в Пенсилвания. Пазят само пет екземпляра от всяко издание — това е наистина всичко, което могат да си позволят да пазят, като имаш предвид, че СМЕК се издава от 1941. И хич не им се ще да ги раздават.
— Стига, Хърб! Тези списания могат да се намерят на разпродажбите в половината библиотеки в малките градове на Америка!
— Но никога пълно течение — Хърб направи пауза. — Няма да свърши работа и обаждане по телефона, така ли? Да не би да искаш да кажеш, че този човек е толкова луд, та да помисли, че говори с някой от хилядите ти верни слуги?
Чу гласа на Делорес:
— Да налея ли виното, Хърб?
Хърб отново заговори настрани от телефона.
— Изчакай минутка, Дий.
— Задържам вечерята ти — каза Морт. — Съжалявам.
— Това е част от задълженията ми. Слушай, Морт, бъди откровен с мене — този човек толкова ли е луд, колкото изглежда? Опасен ли е?
„Не мисля, че бих приказвал за това с друг човек. Това би означавало да се изправиш в средата на буря и да изкушаваш мълнията.“
— Не мисля — каза той. — Но искам да се отърва от него, Хърб. — Той се поколеба в търсене на правилния тон. — Хърб, прекарах последната половин година в ужасни неприятности. Това може би ще бъде единственото, което ще мога да направя. Просто искам да се отърва от този досадник.
— Добре — каза Хърб с внезапна решителност. — Ще се обадя на Мариан Джафъри от СМЕК. Познавам я отдавна. Ако я помоля да говори с куратора на библиотеката — точно така го наричат — куратор на библиотеката — да ни изпрати екземпляр от юни 1980, тя ще го направи. Може ли да й кажа, че след време ще им изпратиш разказ?
— Разбира се — каза Морт и помисли: „Кажи й, че ще бъде подписан «Джон Шутър»“ — и почти се разсмя на глас.
— Добре. Тя ще накара куратора да ти го изпрати с Федералния експрес направо от Пенсилвания. Само го върни в добро състояние, или ще трябва да им намериш екземпляр за замяна от онези разпродажби; за които спомена.
— Има ли възможност всичко това да стане до вдругиден? — попита Морт. Почувства се отчайващо сигурен, че Хърб ще го помисли за луд заради въпроса му… и че непременно си мисли, че Морт прави от малката муха един ужасно голям слон.
— Според мен има много голяма възможност — каза Хърб. — Не мога да гарантирам абсолютно, но почти гарантирам.
— Благодаря, Хърб — каза Морт искрено. — Страшен си.
— Оу, дреболия, госпожо — отговори Хърб. Много обичаше да се прави на Джон Уейн и си мислеше, че го имитира идеално, но грешеше.
— Сега се заеми с вечерята си. И целуни Делорес от мене.
Хърб все още беше настроен на вълна Джон Уейн.
— В никакъв случай. Ще я целуна от мен, приятелче.
„Силно казано, приятелче.“
Морт почувства такъв прилив на ужас и страх, че почти извика. Същата дума, същият безизразен, провлечен изговор. Шутър по някакъв начин беше се намесил в телефонната му линия и на когото и да се опитваше да се обади Морт и какъвто и номер да набираше, му отговаряше Джон Шутър. Хърб Крийкмор беше станал само един от псевдонимите му и…