Шапката лежеше точно на мястото, където Шутър беше оставил ръкописа си. А зад нея, на двора, беше буикът му. Когато се беше върнал снощи, той го беше паркирал зад ъгъла — това вече наистина си спомняше, — но сега беше тук.
— Какво си направил? — внезапно изкрещя Морт Рейни на утринното слънце, а птичките, които чуруликаха безгрижно в дърветата, изведнъж замлъкнаха. — Какво си направил, за Бога?
Но дори Шутър да беше някъде наоколо и да го гледаше, то той не отговори. Може би знаеше, че Морт съвсем скоро ще разбере какво е направил.
31
Пепелникът на буика беше отворен и в него имаше две угарки. Бяха без филтър. Морт хвана едната с нокти, лицето му беше изкривено в гримаса на отвращение — беше сигурен, че това е „Пал Мал“ — марката на Шутър. Така беше.
Завъртя ключа и моторът се запали веднага. Морт не беше го чул да бръмчи и да трака, когато се събуди, но въпреки това се запали, сякаш беше топъл. Сега шапката на Шутър беше в багажника. Морт я беше вдигнал със същото отвращение, което беше изпитал и към угарката от цигара, беше я хванал само с крайчеца на пръстите си за периферията. Под нея нямаше нищо, както и вътре — имаше само много стара, потъмняла от пот лента. Имаше обаче и някаква друга миризма — по-остра и по-парлива от миризмата на пот. Миризма, която Морт по някакъв неясен начин познаваше, но не можеше точно да определи. Може би щеше да се сети. Сложи шапката на задната седалка на буика, после си спомни, че след по-малко от час ще се срещне с Грег и Том. Не беше сигурен дали иска те да видят шапката. Не знаеше точно защо мислеше така, но тази сутрин му изглеждаше по-безопасно да следва инстинктите си, отколкото да проверява дали са верни, така че сложи шапката в багажника и потегли за града.
32
Мина отново покрай къщата на Том на път за Бауи. Джипът вече не беше в двора. За момент Морт се разтревожи, но после реши, че това е добър признак, а не лош — Том сигурно вече е започнал ежедневната си работа. Или самият той е отишъл при Бауи — Том беше вдовец и ядеше много често на бара за обеди в универсалния магазин.
По-голямата част от персонала на обществените служби на Ташмор беше на бара, пиеше кафе и водеше разговори за наближаващия сезон за лов на елени, но Том
(е мъртъв, мъртъв е, Шутър го е убил и познай чия кола е използвал)
го нямаше между тях.
— Морт Рейни! — поздрави го Герда Бауи с обичайния си дрезгав вик. Тя беше висока жена с огромна фризирана кестенява коса и големи закръглени гърди. — Не съм те виждала от векове! Написал ли си наскоро някакви хубави книги?
— Опитвам се — каза Морт. — Значи не искаш да ми направиш един от специалните си омлети, нали?
— В никакъв случай! — каза Герда и се засмя, за да покаже, че само се шегува. Хората от обществените служби в масленокафявите си престилки се засмяха с нея. Морт за момент си пожела да има огромен пистолет като този, който гангстерите носят под спортните си сака от туид. Бум-бам-бум и може би тук щеше да има малко ред. — Идва веднага, Морт.
— Благодаря.
Когато го донесе заедно с препечен хляб и кафе, тя каза с по-нисък глас:
— Чух за развода ти. Съжалявам.
Той поднесе чашата с кафе към устните си с почти спокойна ръка.
— Благодаря, Герда.
— Справяш ли се сам?
— Ами… опитвам се.
— Защото изглеждаш малко отслабнал.
— Много е трудно да се заспи някои нощи. Предполагам, че все още не съм свикнал с тишината.
— Глупости — още не си свикнал да спиш сам. Но един мъж не е длъжен да спи вечно сам, Морт, само защото жена му не е могла да разпознае доброто, когато го притежава. Надявам се, нямаш нищо против, че ти приказвам по този начин…
— Ни най-малко — каза Морт. Но имаше. Помисли си, че от Герда Бауи става долнопробна Ан Ландърс4.
— … но ти си единственият известен писател, който този град притежава.
— Също ни най-малко.
Тя се засмя и го дръпна за ухото. Морт за миг се почуди какво би казала тя, какво биха казали едрите мъже в масленокафявите престилки, ако беше ухапал ръката, която го дръпна за ухото. Беше малко шокиран от това — колко привлекателна му се стори тази идея. Дали приказваха за него и Ейми? Някои от тях сигурно бяха на мнение, че тя не може да разпознае доброто нещо, когато го има, а други — че бедната жена най-накрая й е омръзнало да живее с луд човек и е решила да го напусне, а никой не знаеше точно за какво приказваха или какви намерения са имали той и Ейми, когато са били добре? Разбира се, че приказват за нас, помисли си той отегчено. Любимото занимание на всички. Безкрайни приказки за хора, чиито имена са виждали във вестниците.