— Но той е изрязал разказа от него, нали? — попита Тед.
— Не само разказа — и страницата със съдържанието. Искал е да премахне всички следи. Носил е армейско ножче швейцарски тип и вероятно е използвал него. Липсващите страници бяха в жабката на буика.
— Накрая съществуването на този разказ е станало мистерия дори и за самия него — каза тихо Ейми.
Еванс я погледна с повдигнати вежди:
— Моля?
Тя поклати глава.
— Нищо.
— Мисля, че ви казах всичко, което знам — каза Еванс. — Всичко друго би било в кръга на предположенията. Аз съм застрахователен следовател, а не психиатър.
— Той е бил двама души — каза Ейми. — Бил е себе си… и е станал героя, който е създал. Тед смята, че фамилното му име — Шутър, е било нещо, което Морт е запомнил и е избрал, когато е разбрал, че Тед произхожда от малък град, наречен Шутърс Ноб, щата Тенеси. Сигурна съм, че е прав. Морт винаги избираше имената на героите си точно по този начин… почти като прякори. Не знам останалото — мога само да гадая. Знам обаче, че когато филмовата студия се отказа от правата си върху романа му „Семейство Делакорт“, Морт почти изпадна в нервно разстройство. Те обясниха ясно — и Хърб Крийкмор също, че се страхуват от случайно сходство и разбират, че той никога не е виждал сценария, който се казваше „Домашният отбор“. Не беше въпрос на плагиатство… освен в главата на Морт. Реакцията му беше преувеличена, ненормална. Беше като да ровиш с пръчка в загасено огнище и да изровиш жив въглен.
— Не мислите, че е създал Джон Шутър само за да ви накаже, нали? — попита Еванс.
— Не. Шутър е бил предназначен да накаже Морт. Мисля… — Тя направи пауза и нагласи шала си — придърпа го по-здраво около раменете си. После вдигна чая си. Ръката й леко трепереше. — Мисля, че Морт някога е откраднал нечие произведение — каза тя. — Вероятно много отдавна, защото всичко, което е написал от „Момчето на латернаджията“ насам, е широко известно. Щеше да излезе наяве, така си мисля. Съмнявам се дали дори е публикувал това, което е откраднал. Но мисля, че се е случило точно това, и мисля, че именно оттам всъщност се е появил Джон Шутър. Не от отказа на филмовата компания от романа му, нито от моето… от моята връзка с Тед, нито от развода. Може би всички тези неща също са допринесли, но мисля, че началото е било отдавна — още когато не съм го познавала. После, когато той беше сам в къщата на езерото…
— Дошъл Шутър — каза тихо Еванс. — Дошъл и го обвинил в плагиатство. Този, от когото Морт е откраднал, никога не го е направил, затова накрая той е трябвало да се накаже сам. Но се съмнявам дали това е всичко, Ейми. Той наистина се опита да ви убие.
— Не — каза тя. — Опита се да ме убие Шутър.
Еванс вдигна вежди. Тед я погледна внимателно, после пак извади лулата от джоба си.
— Истинският Шутър…
— Не ви разбирам.
Тя се усмихна измъчено.
— И аз самата не разбирам. Затова съм тук. Не че има някакъв смисъл да вито разказвам — Морт е мъртъв и всичко е свършено — но това може да ми помогне. Може да ми помогне да спя по-добре.
— Разкажете ни тогава.
— Виждате ли, когато отидохме да почистим къщата, спряхме в малкия градски магазин — „При Бауи“. Тед напълни резервоара — при Бауи винаги е било на самообслужване, а аз влязох да купя някои неща. Вътре имаше един човек — Съни Тротс, който е работил с Том Грийнлиф. Том е по-старият от двамата пазачи, които бяха убити. Съни искаше да ми каже колко съжалява за Морт, а също и още нещо, защото бил видял Морт в деня, преди той да умре и искал да го каже на него. Така каза. Било за Том Грийнлиф — за нещо, което Том казал на Съни, когато боядисвали Енорийската методистка палата. Съни видял Морт след това, но не мислел да му го каже направо. После си спомнил, че това има нещо общо с Грег Карстерс…
— Другият убит?
— Да. И така, той се обърнал и извикал, но Морт не го чул. А на следващия ден Морт беше мъртъв.
— Какво е казал Том Грийнлиф на този човек?
— Че мисли, че е видял призрак — каза спокойно Ейми.
Те я погледнаха, без да кажат нищо.
— Съни каза, че Том напоследък започнал да забравя и че се тревожел за това. Според Съни си било чиста склероза, но преди пет-шест години жената на Том умряла от болестта на Алцхаймер и старецът се плашел да не би да се е заразил. Според Съни, когато Том забравял някъде някоя четка, я търсел по цял ден. Та Том казал, че точно затова, когато Грег Карстерс го попитал дали познава мъжа, когото бил видял да говори с Морт Рейни предишния ден, и дали би го познал, ако го види отново, му отговорил, че не бил видял никого с Морт — тоест, че Морт е бил сам.