— Е, приемам забележката — оповести Садел. — Благодаря, че ни осветли.
— Няма проблем.
— Може ли да задам очевидния въпрос? Ако този човек подаде жалба и ние я връчим на въпросния съдия, започнем собствено разследване и положението стане опасно, не може ли просто да потърсим ФБР? На този етап Майърс вече не може да ни спре да го направим, нали така?
— Не, разбира се — каза Гайзмар. — И точно така ще стане. Не той контролира разследването, а ние. Ако се нуждаем от помощ, със сигурност ще я получим.
— Значи ще се заемем с това? — попита Хюго.
— Разбира се, Хюго. Всъщност нямаме избор. Ако той подаде жалба и обвини съдия в неетично поведение и корупция, съгласно устава ни нямаме друг избор, освен да разследваме случая. Просто е. Това тревожи ли те?
— Не.
— Някакви колебания, Лейси?
— Не, разбира се.
— Много добре. Уведомете господин Майърс. Ако иска да чуе гласа ми, свържете ме с него.
Отне им два дни да се свържат с него по телефона и когато Лейси най-сетне успя, Майърс не прояви почти никакъв интерес да разговаря с нея или с Гайзмар. Заяви, че е ангажиран с делови въпроси и ще й звънне по-късно. Връзката беше лоша и прекъсваше, като че ли той се намираше някъде много далече. На следващия ден позвъни на Лейси от друг телефон и помоли да разговаря с Гайзмар, който го увери, че жалбата му ще бъде приоритетна и незабавно разследвана. Час по-късно Майърс отново се обади на Лейси и помоли за среща. Заяви, че иска пак да се види с нея и с Хюго, за да обсъдят случая. Имал много материал, който нямало да изложи писмено — съществена информация, важна за разследването им. Отказвал да подпише и да подаде жалбата, ако не се срещнат с него.
Гайзмар им нареди да отидат и те зачакаха Майърс да избере мястото. Той проточи цяла седмица с обяснението: „Двамата с Карлита се размотаваме из Бахамите“. Щели да се върнат след няколко дни.
Късно една събота следобед, когато температурата се колебаеше около четирийсет градуса, Лейси влезе в жилищен комплекс с порти, които като че ли никога не се затваряха, и залъкатуши покрай поредица изкуствени езера с евтини фонтани, които пръскаха гореща вода във въздуха. Подмина пълното с хора игрище за голф, редиците еднакви къщи, проектирани така, че да се перчат с гаражите си за по два автомобила, и накрая паркира близо до голям парк с няколко свързани басейна. Стотици деца се пръскаха и си играеха във водата, а майките им седяха под големи чадъри и смучеха напитките си.
Кварталът „Медоус“ беше оцелял след Голямата рецесия и благодарение на добра маркетингова стратегия се бе превърнал в мултикултурна общност за млади семейства. Хюго и Върна Хач си бяха купили жилище там преди пет години, след като се роди второто им дете. Вече имаха четири и къщата им от 200 квадратни метра беше пренаселена. И дума не можеше да става обаче да си купят по-голяма. Заплатата на Хюго беше 60 000 годишно, същата като на Лейси, и ако тя успяваше да спести по нещо, защото беше сама, семейство Хач живееха от заплата до заплата.
Обичаха да се веселят обаче и почти всеки съботен следобед през лятото Хюго беше до грила край басейна със студена бира в ръка, обръщаше бургерите и говореше за футбол с приятелите си, докато децата се плискаха в басейна, а жените се криеха на сянка. Лейси се присъедини към дамите и след обичайната размяна на поздрави се отправи към беседката, където Върна подрусваше ревящото бебе. Пипин беше на един месец и засега се проявяваше като крайно раздразнително дете. Лейси от време на време гледаше децата на семейство Хач, за да си отдъхнат родителите. Обикновено лесно можеха да се намерят бавачки. И двете баби живееха на петдесетина километра от тях. И Хюго, и Върна произхождаха от големи семейства с безброй лели, чичовци, братовчеди и изобилие от драми и конфликти. Лейси често им завиждаше за сигурността, която даваше такъв род, но беше признателна, че не й се налага да се занимава с толкова много хора и техните проблеми. Понякога, когато искаха да избегнат роднините, Върна и Хюго се нуждаеха от помощта й.
Тя пое Пипин, а Върна отиде да донесе питиета. Люлеейки бебето, Лейси огледа събралите се в двора гости: смесица от чернокожи, бели, латиноси и азиатци, все млади двойки с малки деца. Имаше двама прокурори, приятели на Хюго от правния факултет, и още един юрист, който работеше за щатския Сенат. Не видя необвързани мъже, макар че тя и не беше очаквала да има такива. Рядко ходеше на срещи, защото нямаше много подходящи обекти и още по-малко такива, които да й харесат. Беше преживяла мъчителна раздяла в миналото, ужасна раздяла, и дори сега, осем години по-късно, още ближеше рани.