— Арестуван ли съм?
— Да, за предумишлено убийство.
Лицето му пребледня и коленете му омекнаха. Олюля се към един фотьойл и тежко се отпусна на него. Агент Хан му подаде бутилка вода, която той загълта жадно и разля част от нея по брадичката си. Пое си дълбоко въздух и се взря поред в очите на агентите, отчаяно търсейки помощ. Невинен човек на негово място вече би запротестирал. Най-накрая Уестбей успя да промърмори:
— Не мога да повярвам, че се случва.
Но се случваше, с живота на Уестбей беше свършено. Това бе началото на неговия кошмар.
Ребека Уеб постави няколко документа в скута си и каза:
— Това е обвинителният акт, вече подпечатан, след като вчера федерално голямо жури в Талахаси реши да бъдете подведен под отговорност. Ще бъдете съден за предумишлено убийство. Убийството на Хюго Хач е извършено чрез наемник, което е утежняващо вината обстоятелство и го превръща в престъпление, наказуемо със смърт. Освен това откраднатият пикап, който сте закупили в брой, е прекосил щатска граница. Не много умно.
— Не съм го направил — почти простена той. — Кълна се.
— Кълни се колкото щеш, Клайд, няма да ти помогне — обади се Пачеко с подигравателно съчувствена физиономия.
— Искам адвокат.
— Страхотно. Веднага ще ти го осигурим, но преди това малко документация. Хайде да отидем на масичката и да си поприказваме.
Масичката беше ниска и кръгла, само с два стола. Уестбей седна на единия, а Пачеко седна срещу него.
Хан и другите двама агенти застанаха зад Пачеко — демонстрация на сила, която беше плашеща въпреки тениските, шортите и сандалите.
— Доколкото ни е известно, ти нямаш криминално досие, нали?
— Да.
— Това първият ти арест ли е?
— Да, така мисля.
Всъщност му беше трудно да мисли. Беше зашеметен и очите му се стрелкаха от лице на лице.
Пачеко бавно и отчетливо му прочете правата, после му подаде лист хартия с напечатан текст. Той клатеше глава, докато четеше, и лицето му най-сетне започна да възвръща цвета си. Подписа се най-долу с химикалка, която Пачеко услужливо му подаде.
— Имам ли право да се обадя по телефона? — попита Уестбей.
— Разбира се, но трябва да знаеш, че подслушваме всичките ти разговори през последните три дни. Имаш два мобилни телефона, поне ние знаем за толкова, и ако използваш някой от тях сега, ще чуем всяка дума.
— Моля? — възкликна невярващо Уестбей.
Госпожа Уеб извади нови документи и ги остави върху масичката.
— Ето заповедта за подслушване на телефоните ви, подписана от съдия.
— Явно използваш айфона за повечето си лични разговори — отбеляза Пачеко. — Нокията ти се плаща от хотела и, изглежда, по нея говориш предимно по работа и с приятелката си Тами Джеймс, която преди е била сервитьорка в „Хутърс“. Допускам, че жена ти не знае за госпожица Тами.
Клайд зяпна, но не отрони нито дума. Възможно ли беше разкритието за Тами да го тревожи повече от обвиненията в убийство? Може би, но в главата му цареше безпорядък и нищо не изглеждаше смислено.
Пачеко продължи с огромно удоволствие:
— Между другото, имаме заповед и за телефона на Тами, а тя пък спи и с някакъв тип на име Бърк и с един Уолтър, може да има и други. Ти обаче забрави за Тами, защото шансовете ти някога отново да докоснеш топлото й тяло са нищожни.
Нещо изгъргори дълбоко в гърлото на Уестбей — звук, който само един агент успя да разгадае. Той грабна пластмасово кошче за смет и го подаде на Уестбей точно когато той се извърна, борейки се с пристъпите на гадене. Лицето му стана кървавочервено, докато се давеше и хриптеше, и най-сетне успя да повърне. Всички отместиха поглед за няколко секунди, макар че звуците бяха не по-малко противни. Когато цялата му закуска вече беше на дъното на кошчето, Уестбей обърса уста с опакото на дланта си. Главата му остана наведена и той започна да хлипа. Подадоха му влажна кърпичка, с която отново изтри устата си. Накрая седна с изправен гръб и стисна зъби, сякаш се беше мобилизирал и беше готов за наказателния взвод.
От кошчето се разнасяше отблъскваща миризма и един от агентите го отнесе в тоалетната.
Хан пристъпи към масичката и гордо оповести:
— Освен това разполагаме с разпечатка на всичките ти разговори по двата телефона през последните две години. И в момента проверяваме номерата. Там някъде е и номерът на Вон Дюбоуз. Рано или късно ще попаднем на него.
Дишането на Уестбей секна. Той се ококори срещу Пачеко и накрая едва отрони: