— Искам адвокат.
— Кого имаш предвид?
Мисълта му се парализира за миг. Той затвори очи и се помъчи да си спомни името на някой адвокат, на който и да е адвокат, или на човек, който би могъл да го спаси. Имаше един адвокат по недвижими имоти, с когото играеше голф, един адвокат по фалити, с когото пиеше, трети по разводи, който беше разкарал първата му съпруга, и още, и още.
— Добре, Гари Булингтън — реши той.
Пачеко сви рамене и каза:
— Обади му се. Дано прави посещения по домовете.
— Нямам номера му.
— Аз го имам — обади се един от агентите, вперил поглед в лаптопа си.
Изстреля номера, но ръцете на Уестбей трепереха силно и успя да го набере чак при третия опит. Притисна телефона към ухото си. Господин Булингтън имал среща, но Уестбей отказа да се примири с този отговор. Докато чакаше на телефона, погледна към Пачеко и попита:
— Няма ли да ме оставите насаме?
— Защо да си правим труда? — отвърна Пачеко. — И бездруго те подслушваме. Имаме разрешение от съдията.
— Моля ви.
— Ами добре, хотелът е твой. Отиди в спалнята.
Пачеко го заведе в спалнята, но остана вътре с него. Забавно му стана как Уестбей се представи на Булингтън, когато най-сетне го свързаха. Не стана ясно дали двамата изобщо се бяха срещали. Уестбей се опита да обясни затруднението, в което е изпаднал, но адвокатът не спираше да го обсипва с въпроси. С гръб към Пачеко, Уестбей се мъчеше да завърши поне едно изречение:
— Не, да, вижте, те са тук в момента, ФБР, много са, във Форт Уолтън, в хотела… Да, обвинителен акт… Федерален, но… Ще ме изслушате ли? Трябва веднага да дойдете в хотела. Зарежете всичко… Хонорарът ви ли? Разбира се, колко… Сигурно се шегувате… Да, федерално… предумишлено убийство… Агент на ФБР ме наблюдава в момента, слуша всяка дума… Добре. — Уестбей се обърна към Пачеко. — Адвокатът каза, че трябва да излезете от стаята.
— Предай на адвоката да ме целуне отзад. Няма да се махна.
Уестбей се извърна и повтори в слушалката:
— Каза да го целунете отзад… Добре, а колко искате само за днес, за да дойдете тук веднага и да ме посъветвате нещо, преди да ме отведат?… Ооох, защо толкова много?… Ясно, ясно. Добре, побързайте. — Уестбей приключи разговора и съобщи: — Каза, че ще му трябва един час.
— Нямаме бърза работа, Клайд. Всъщност сме наели апартамента за два дни на цена уж като за извън сезона, ама пак е солена.
Върнаха се в хола, където Хан и другите агенти нагласяха две камери на стативи.
— Така, Клайд, това не е разпит. Ще почакаме да пристигне адвокатът ти и тогава ще те разпитаме. Но за по-сигурно ще записваме всичко от този момент нататък. Не искаме някой престъпник после да твърди, че арестът не е законен, нали така? Докато чакаме господин Булингтън, ще ти покажем видеозапис, който може би ще те заинтригува.
Уестбей седна на масичката, Пачеко също. Помежду им поставиха лаптоп и Хан натисна един клавиш.
— Това е запис на кражбата на пикапа „Додж Рам“ от Фоли, Алабама, който ти си купил с пари в брой в бара източно от Пенсакола на двайсет и втори август вечерта, докато Зийк Форман те е чакал в твоя пикап, онзи с фалшивите номера от Флорида. Погледни.
Уестбей присви очи и се взря в екрана. След като изгледа материала за втори път, каза:
— Кой е заснел това видео?
Пачеко вдигна ръце.
— Чакай малко! Няма да задаваш въпроси. Ние също. Не и преди да пристигне адвокатът ти. Само те информираме. Може би тези видеозаписи ще ти помогнат да вземеш правилни решения по-късно днес.
Хан обясни за второто видео от магазина на Фрог Фрийман. Когато Клайд се видя как паркира пикапа и слиза, се срина напълно. С увисналите си рамене, повръщането, бледото лице, немощния и треперлив глас, той, който сякаш всеки момент щеше да припадне, беше като пластилин в ръцете им. Пачеко усещаше, че лесно ще го смачкат, макар че адвокатът сигурно щеше да усложни нещата, както често ставаше.
Завъртя ножа в раната с думите:
— Доста глупаво от твоя страна да паркираш точно пред магазина, та да те снима камерата.
Уестбей кимна примирено. Хан му пусна отново второто видео и накрая попита:
— Стига ли ти толкова?
Уестбей пак кимна и се облегна на стола си.
— И понеже трябва да убием още малко време, ще ти пуснем един доста по-дълъг запис, който според нас много ще те заинтригува. Преди няколко дни си поприказвахме надълго и нашироко с твоя приятел Зийк Форман. Помниш ли Зийк?
— Няма да отговарям на никакви въпроси.
— Добре. Притиснахме го малко, всъщност доста го поуплашихме, и той пропя. Ама здравата. Пусни музиката, Хан.