Е, невинаги можеха да избират доносниците си, но бяха успявали да обучат и много по-колебливи от него.
— Е, сега какво? — попита Булингтън.
— Ако не пожелае да ни сътрудничи, ще бъде обвинен заедно с останалите от бандата в предумишлено убийство с утежняващи вината обстоятелства, наказуемо със смърт. Ако се съгласи, ще променим обвинението, така че да предвижда доживотна присъда, и после ще пледираме за много по-лека. Но първо да видим как ще се представи. Ако направи някоя глупост обаче — например избяга или се провали и го разкрият, — няма да сме толкова щедри и ще влезе до живот.
— И аз така допусках. Господин Уестбей?
Клайд разпери ръце, признавайки провала си, и се засмя глупашки.
— Че имам ли някакъв избор?
34
Така и не станало ясно, поне за Клайд, дали Вон Дюбоуз е истинско име или псевдоним. Клайд не бил един от петимата „Братовчеди“, както наричали главните членове на бандата. Никой от другите четирима не използвал фамилното име Дюбоуз. По-малкият брат на Вон бил застрелян по време на провалена наркосделка в Корал Гейбълс през 1990 г. и се казвал Наш Кини. Според проучване на ФБР Наш Кини беше роден в Луизиана през 1951 г. и нямаше братя.
Клайд призна, че повечето неща, които е научил относно историята на бандата, са откъслечни сведения и не са благонадеждни. Момчетата не се събирали на покер, за да разговарят за славните минали дни. Всъщност той прекарвал много малко време с Братовчедите. Дори не беше сигурен дали помежду им има кръвна връзка. Получавал пари от тях две години преди да срещне и петимата на живо.
Вон Дюбоуз нямал адрес, шофьорска книжка, номер на социална осигуровка, данъчен номер, паспорт, банкова сметка или кредитни карти. Това беше потвърдено и от агентите на ФБР, според чиято теория името беше псевдоним, внимателно опазван през годините. Нямаше данни лице с такова име някога да е подавало данъчни декларации. Според Грег Майърс Дюбоуз се беше женил и развеждал неведнъж. ФБР обаче не намери никакви свидетелства за брак или развод.
Хенри Сколи беше първият Братовчед, когото трябваше да разконспирират. Казвали му Хенк и би трябвало да е племенник на Вон, син на неговия застрелян брат. Само че братът не съществуваше, така че кой беше Хенк, по дяволите? Историята вече започваше да се разпада.
Хенк бил около четирийсетгодишен и бил шофьор на Вон, негов бодигард, партньор на голф, на чашка и какво ли още не. Всичко, което Вон искал или от което се нуждаел, било на името на Хенк. Ако на Вон му трябвала нова кола, Хенк отивал и я купувал на свое име. Ако Вон искал да иде във Вегас, Хенк уреждал самолета, лимузината, хотелските стаи, проститутките и, разбира се, го придружавал, за да се погрижи за всички подробности. И най-важното, Хенк предавал на другите заповедите на Вон, който не използвал телефони и имейли, не вършел лично мръсната работа.
Клайд предаде и двата си мобилни телефона, съобщи кодовете за достъп и двама агенти пред очите му започнаха да свалят данните. Имаше два номера на Хенк Сколи, но ФБР вече знаеше този факт.
Клайд нямаше представа къде живее Вон в момента. Той често се местел, прекарвал по няколко месеца тук-там в някой от новите апартаменти, които строял в Северозападна Флорида. Клайд не знаеше и дали Вон живее сам.
Смятало се, че двама от Братовчедите, Ванс и Флойд Мейтън, са роднини на Дюбоуз. С Хенк ставаха четирима. Петият беше Рон Скинър, уж също племенник на Вон.
Скинър живеел на брега, близо до Панама Сити, и управлявал баровете, магазините за алкохол, минимаркетите и стриптийз клубовете на бандата — все важни за прането на пари места. Братята Мейтън управлявали мащабните строителни проекти. Хенк надзиравал хотелите, ресторантите и увеселителните паркове. Били стегнат и дисциплиниран ръководен екип. Големите решения вземал Вон, а всичко се подсигурявало с парите, които прибирали от „Трежър Кий“.
Следващото ниво се състояло от управителите, хора като Клайд, които движели голяма част от привидно законния бизнес. В тази група имало десетина души, но Клайд не ги познаваше всички. Не ставало дума за едно голямо корпоративно семейство с ежегодни пикници и радушно приемане на децата в офиса. Вон явно не искал служителите от един отдел да знаят много за другите. Две години по-рано Клайд работел в хотел в Орландо, когато научил за възможност за работа във Форт Уолтън Бийч. Преместил се, защото му било приятно да живее близо до океана. Година по-късно станал помощник-управител на „Блу Шато“ и неволно влязъл в престъпния свят на Крайбрежната мафия, макар че никога не бил чувал това име. Запознал се с Хенк, който много му допаднал, и не след дълго бил повишен в управител и получил голямо увеличение на заплатата. Плащали му добре, много над средната заплата в сектора, и беше убеден, че това е така в цялата империя на Дюбоуз. Така си купували лоялност. След като Клайд станал управител и се оказало, че се справя добре, Хенк му съобщил, че фирмата току-що е купила хотел „Сърфбрейкър“ на около четиристотин метра надолу по брега. Въпросната компания — странна фирма със седалище в Белиз — се преустройвала и Клайд щял да управлява двата хотела във Форт Уолтън Бийч. Заплатата му била удвоена и той получил петпроцентен дял от новата компания „Стар Ес“. Внушили му, че Хенк и няколко други съдружници притежават останалите 95 процента, но не знаеше със сигурност. По-късно щеше да научи, че всичко това е част от същия заговор.