Агент Хан поръча още сандвичи и плодове и когато им ги донесоха, Клайд и Булингтън се оттеглиха в спалнята. Беше почти осем вечерта и Клайд каза, че жена му ще се разтревожи. Обади й се и й съобщи, че се налага да се погрижи за неочаквано възникнал проблем.
Докато се хранеха, Пачеко и Ребека Уеб се редуваха да задават въпроси по време на нова порция от разпита. Когато най-сетне приключиха, наближаваше десет часът, Клайд Уестбей беше говорил пред камерите повече от шест часа и им беше дал предостатъчно информация да започнат настъпление срещу Дюбоуз и неговите Братовчеди. В Талахаси друг екип агенти наблюдаваше и слушаше всичко — вече плетяха мрежата си.
Клайд си тръгна от „Сърфбрейкър“ като свободен човек, поне доколкото не носеше белезници. Но беше оставил душата си в апартамент „Делфин“ и всичко беше надлежно записано на лента и прибрано, за да го тормози впоследствие. Щеше да разполага с няколко дни, може би седмици свобода, преди да го арестуват по време на сензационна акция. Паника от страна на съпругата и децата му, снимки на първа страница, неистово звънене от близки и приятели. Клайд като член на престъпен синдикат, обвинен в предумишлено убийство.
Докато шофираше безцелно из Дестин, се замисли мимолетно за бившето си гадже Тами. Каква уличница! Да спи с половината град, включително с онзи червей Уолтър! Може би съпругата му никога няма да узнае. Какво трябваше да й каже тази вечер? Дали да не приключи още сега, или да изчака щурма, ужаса от това да го отведат окован?
Откъде, по дяволите, да знае как да постъпи? С живота му беше свършено.
Колкото повече обикаляше, толкова повече му допадаше идеята да си пръсне мозъка, да приключи както сам избере, вместо да го застигне гадна смърт по заповед на Дюбоуз. Или пък по-добре дълъг полет от някой висок мост? Или шишенце хапчета? ФБР го беше заснело на видео.
35
Най-мръсната работа на Вон вършеше стар наемник, известен като Делгадо. Не беше ясно дали това е истинско име или поредната измислица в света на Вон.
Делгадо беше управител на бар — на една от многото златни кокошки и перални за пари, но в действителност беше ценен за организацията с допълнителната си дейност. Беше невероятно сръчен с оръжията, машините и електрониката. Делгадо беше откарал Сон Разко в дома на Мейс и преспокойно беше застрелял него и Айлийн в спалнята, след което бе изчезнал безследно. Час по-късно бе срещнал Джуниър в някакъв бар и го беше почерпил.
След процеса на Джуниър Делгадо отведе първия доносник, Дигър Роблес, на среднощно плаване и го пусна насред Мексиканския залив с вериги на глезените. Вторият доносник, Тод Шорт, се размина на косъм с куршума от ловна пушка, насочена към главата му от Делгадо. Куршумът щеше да улучи лявото му ухо, преди което и да е от двете му уши да чуе изстрела, само че в полезрението му се появи и друга глава и Тод оцеля. Постъпи умно, като избяга. Делгадо за малко да го спипа в Оклахома.
Фаталната грешка в кариерата на Вон се оказа изборът му Клайд Уестбей, а не Делгадо да очисти Хюго. Избра аматьор вместо професионалист. Мотивите му бяха непоклатими: никой никога не би заподозрял Клайд, нямаше да участват оръжия, операцията беше относително проста, а Вон искаше Клайд да се издигне в организацията. Виждаше у него дарба и се нуждаеше от още по-дълбока лоялност от негова страна. Забъркаше ли го в по-зловещо престъпление, Вон щеше да го притежава до живот. Решаващият фактор обаче, който изникна едва в последната минута, беше внезапната бъбречна криза на Делгадо — толкова силна, че го вкараха в болница за три дни. Непоносимата болка започна броени часове след като той бе проникнал в колата на Лейси и бе повредил колана и въздушната възглавница на дясната седалка. И тъй като Делгадо временно излезе от играта, а трябваше да се действа спешно, Вон инструктира Хенк да посети Клайд и да го запознае с плана.
Делгадо живееше в свят на охранителни камери и никога не би допуснал да бъде заснет пред магазина на Фрог.
Тъй или иначе, бъбреците му вече бяха изхвърлили камъните и той се беше върнал в бизнеса. Паркира малкия си червен пикап с надпис „Контрол на вредители Блан“ на алеята пред малка къща до голф игрището, на около осем километра северно от залива. Комплексът беше затворен, но Делгадо знаеше кода. Фирма от Бахамите беше построила комплекса. Фирма от Невис беше собственикът на фирмата от Бахамите. Някъде нагоре по веригата се намираше Вон Дюбоуз. Собственичката конкретно на тази къща беше в съда, където прекарваше по-голяма част от работното си време. Тя стенографираше важните дела на съдия Макдоувър, която й беше отправила разумното предложение да си купи това местенце.